„Това се случи по време на войната – разказва Мария Александровна – Тогава нищетата в приюта бе достигнала такива предели, че буквално нямаше с какво да храним децата, а техният брой в приюта достигна деветдесет. Персоналът ни негодуваше, защото Архиепископ Йоан продължаваше да води нови деца, някои от които имаха родители и следователно, ние бяхме принудени да храним чужди деца.
Една вечер, когато той дойде при нас - изнурен, измръзнал и мълчалив, не можах да се сдържа и му казах всичко, което имах на душата си. Казах му, че ние, жените, вече не можем да се примирим с това да гледаме тези малки гладни уста, неспособни да им дадем нищичко за ядене. Изгубих контрол над себе си и в негодуванието си повиших глас. Не толкова се оплаквах, а бях пълна с гняв заради това, че ни заставяше да търпим това. Той тъжно ме погледна и попита: „От какво се нуждаете най-много?“ Веднага отговорих: „От всичко, но поне от овесена каша. Нямаме с какво да нахраним децата утре.“
Архиепископ Йоан я погледнал тъжно и се качил в стаята си. След това тя чула, как той се моли и прави земни поклони, при това толкова усърдно и шумно, че дори съседите започнали да се оплакват. Нейната съвест я мъчела тази нощ и тя така и не могла да заспи. Задрямала малко преди зазоряване, като я разбудил звънеца на вратата на двора. Като отворила, видяла непознат господин - на външен вид приличал на англичанин, който съобщил, че представлява някакъв зърнопроизводител и са им останали излишни запаси овес, поради което попита дали може да го остави тук, където, както бил чул, се хранели деца. Така в приюта започнаха да внасят чували с овесена каша.
Докато това продължаваше и вратите се отваряха и затваряха, Владика Йоан започна бързо да слиза по стълбите. Mapия Александровна едва успяла да каже и дума, когато уловила погледа му. Той не казал нищо, но със своя кротък поглед изказал укора си за нейното неверие. Тя искала да падне ничком и да му целуне краката, но той вече се бил качил горе, за да продължи своята молитва, този път вече благодарствена.
Из книгата на игумен Герман (Подмошенский) "Цената на светостта"
