Всички ние – човеците, сме създадени от прах и всички ние грешим. Ние сме създадени от пръст и това не може да се промени.
Пръстта краде от друга пръст. Пръстта нагрубява друга пръст. Пръстта се поставя по-високо от другата пръст. Пръстта е по-богата от друга пръст. Пръстта води друга пръст. Пръстта мачка друга пръст. Пръстта затваря друга пръст. Като цяло, пръстта се съпоставя с друга пръст и се смята за по-мъдра, по-силна, по-богата, по-благородна, по-честна, като утвърждава лудостта и невежеството на собствената си природа: откъде е дошъл и накъде отива? Защо се е появил на света? Каква е целта? Къде е краят? Какво ще последва? Заради това няма покаяние, както и съкрушение тук или в бъдещия живот.
И така, този, който вижда по-добре и е малко по-просветлен, е този, който прощава и състрадава, стреми се да бъде като брат на своя страдащ ближен.
