(Изповедта на един бивш наркоман)
Отначало пушех трева. Последваха по-тежки наркотици. Смятах, че по всяко време може да се откача, че всичко зависи от моята воля. Но не така мислеше хероина. В един момент осъзнах, че съм пристрастен. Крадях пари от вкъщи, после започнах да отмъквам разни вещи. Бях разбил всички брави в апартамента. Тършувах и в хладилника. Всички се криеха от мен. И когато веднъж ми дотрябваха пари за доза, реших да посетя баба. Тя имаше стари ценни икони, заради тях и отидох при нея.
Тя ме посрещна с такава любов, че аз се разплаках и казах, че съм дошъл да я ограбя. Тя ми даде иконата на св. Серафим Саровски и рече: „Ето ти икона, но само не я продавай, а се моли. Това е свят човек, знам, че той ще ти помогне.“ И ми показа как да се помоля.
Върнах се вкъщи потресен. Нещо в мен започна да е пречупва. Сложих пред себе си иконата и дълго-дълго де взирах в очите на светеца. Сетне се опитах да заспя. Тогава той ми се присъни и започна да ми говори: „Теб може да те спаси само труда и Иисусовата молитва. Веднага отиди в църквата, потърси работа, ще ти дадат. Ще купиш семена с парите и ще нахраниш птиците, ще запишеш панихида за починалите ти познати наркомани и четиридесет св. Литургии за твое здраве, а с остатъка ще се нахраниш. Не унивай, радост моя, всичко ще се оправи, моли Господа, Той е милостив.“ Когато се събудих, направих точно така. Взеха ме за помощник към църквата. Всеки ден метях двора и през цялото време се молех за себе си, както ми повели св. Серафим: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния.“ Отначало ми беше непоносимо. Но издържах – заради баба ми и молитвите на светеца. Постепенно започнах да излизам от затрудненото си положение.
Никой не повярва, че направих това сам. Но аз не съм сам. Поддържат ме баба ми и молитвите на св. Серафим.
