Живеех небесен живот на Света Гора. Бях на около 12, когато отидох там. Имах двама духовни старци, на които бях напълно послушен. Веднъж те ме пратиха да донеса две чувалчета с тор за техните градини… Бягах босоног, скачайки между скалите и камъните. Косата ми не бе сресана и аз виках в пустошта, „Нескверна, неопетнена, нетленна, пречиста, чиста Приснодево….“, а също и „Господи Иисусе Христа, помилуй ме…“, както и други химни, които бях запомнил от църковните служби. Ако някой по случайност ме бе видял, най-вероятно би си рекъл: „Този монах се е побъркал.“ И наистина, божествената любов е вид свята лудост, която покорява човека и изменя както душата, така и тялото…
Това което искам да ви кажа е какво видях да става с мен. Душата ми се промени вследствие от моята любов към Христа. Дори лицето ми се измени… Един ден, когато отново бягах с божествен устрем да изпълня заръките, по които ме бяха пратили, се случи да видя лицето си в едно стъкло… И бях удивен как моят живот в Христа, който живеех на Света Гора, бе подобрил външния ми вид. За това става дума и в Св. Писание „весело сърце прави лицето весело“ ( Притчи 15:13). А и вие, щом обикнете Христос, … ще видите всички тези промени да стават с вас. Дайте сърцето си на Христос и всичко друго става Негова задача.
