Верните често се възмущават от просперитета на грешниците. И вярно е, че ако погледнем на нещата единствено от човешка гледна точка, изглежда сякаш Господ е раздал своите благословения несправедливо. Там, където би трябвало да има щастие, Той е дал единствено неволи. И където Той би трябвало да е раздал богатство, е дал само бедност. А където би трябвало да е бедност, Той е дал богатство. Там, където чакаме благословение, Той ни дава трудни изпитания, като същевременно кара хората край нас да се усмихват. И ако трябва да следваме съвременните обществени нагласи, бихме могли да речем, че Бог дискриминира и това е нещо, което ни възмущава.
А защо това ни възмущава? Отговорът е прост. Това става защото сърцата ни са все още прилепнали към земните неща, все още са пристрастни към фалшиви „блага“, за които продължаваме да копнеем и желаем. По такъв начин решението на нашата дилема трябва да бъде потърсено другаде, а това означава да не прибързаме да премахваме това, което ни се струва като дискриминация или несправедливост. Живеем в бързо променящи се времена, където всяка новост ни се представя като „прогрес“, но преди да стане истинската промяна, истинският прогрес, нещо трябва да се промени преди всичко в нас самите.
А за да се случи това, трябва да се отделим напълно от всичко земно и човешко, от всяка човешка логика, от човешкия начин на мислене и всяко така наречено материално благо. Трябва да сме безпристрастни към всичко това. И едва тогава, щом се отделим от всичко това, Бог може да стане всичко за нас и тогава като че ли не съществува нищо друго на този свят за нас освен Бог. Само това може да ни даде истинско и продължително спокойствие. Иначе, ако сърцето ни е прилепнало към каквото и да е земно, независимо колко мъничко или нищожно да ни се струва, можем да сме сигурни, че то ще ни накара да страдаме.
