Спомням си, братя, една история, която се случи по времето, когато бях студент в Солунския университет. Единствената дъщеря на една вдовица изчезна от дома им в Солун. Солун е голям град, вдовицата не можа да открие дъщеря си, доста неща се изговориха покрай това събитие. Някой спомена, че момичето направило грешка и работи в нощните клубове, имате представа за какви места става въпрос. Как въобще майка ѝ можеше да я намери? Измина известно време, през което майката я бе търсила, момичето напуснало и отишло в Атина, още по-голям град, като ситуацията станала дори по-лоша, както разбирате. Какво направила тогава майката?
Тя отишла в Атина и започнала да обикаля всички нощни заведения, за да открие дъщеря си… това бе невъзможно… как въобще би могла да я открие? Това бе почти невъзможно. Две години се изминали, откакто започнала да я търси. Какво сторило майчиното сърце, което обмисля всичко и прави всичко възможно за своето дете, както се казва в Гърция? Майката си направила снимки, размножила ги и ги сложила плакати на входовете на всички нощни клубове, като написала на тях: „Скъпо мое дете, изгубих те, но не съм те забравила и те чакам. Аз съм твоята майка.“ В някакъв момент момичето видяло снимката на майка си и това било достатъчно да я пречупи. Да я измъкне от това мъчително робство, в което се била озовала и да се върне при майка си.
Това е, скъпи братя и сестри, онова, от което имаме нужда. Когато видите Бога, Който е вашият Отец и Който ви обича безкрайно и ви е обдарил с толкова много блага и при все това сте прахосали всичко… Помните какво рекъл блудният син в Евангелието: „Ще стана и ще отида при баща си.“ От самото начало, щом речете: „Ще се върна“, Бог е вече там. И когато дойде момента очите ви да се отворят, ще видите, че Бог е бил там през целия ви живот, дори тогава, когато не сте Го виждали, дори когато не сте Го искали, когато сте Го гонили, преследвали сте Го, проклинали сте Го или сте Го отричали ежедневно в живота си… Бог е бил там, редом с вас, търсил ви е, също както тази майка, която наслагала навсякъде нейни снимки, за да ви напомни, че ви търси. Той ви е изгубил, но никога не ви е забравял. И както се казва: Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми. Бог ни „преследва“. Навсякъде и по всяко време Той е до нас.
Той не говори, а чака. Бог не ни притиска, не прибързва, нито изпада в паника… Защото има абсолютна благост към човека и Го чака, чака и чака, докато човек се пробуди и осъзнае какво се случва. И тогава Бог се отдава изцяло, прегръщайки човека и човек прегръща Бога. Човек и Бог се съединени в общението на абсолютната любов. И какво бихме могли да заключим от това?
"Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е", както казва св. Йоан Богослов. Божият човек, скъпи братя и сестри, става подобен на Бога. Сладък, мирен, спокоен, балансиран, той има плодовете на Божието присъствие в себе си. Плодовете на Божието присъствие, на Светия Дух, са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра. Всичко това показва, че Бог присъства. И така виделият Бога човек носи всички тези неща, той има всички добродетели.
Когато Бог присъства, човек намира спокойствие.
Откъс от беседа
