Любовта изисква благоразумие, а благоразумието е цяло изкуство. Ако сте незапознати с изкуството на любовта, тогава не знаете как да обичате. Любовта покрива недостатъците на нашия ближен. Тя прощава грешките. Не забелязва лошите навици. Отстъпчива е. Избягва осъждането.
Забравя за сарказма. Разпръсква съмнението. Не приема клеветата. Не приема осъждането или унижаването на други публично. Тя покрива всички недостатъци с вежливост и смелост. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето,не се сърди, зло не мисли( 1 Кор. 13:4-6), както проглася ап. Павел. Любовта, чрез своята простота и искреност, не познава злото. Тя е кристално чиста като водите на планинско езеро. И никаква зла вълна от страна на злото или лукавство не могат да я обезпокоят.
Човекът, който обича е най-великият победител в духовната битка. Той побеждава, използвайки усмивка и добрина.
***
Щом забележим в себе си злоба, завист, осъждане, ропот или каквото и да е влияние от дявола, трябва да разберем, че нямаме чисто сърце. Ако имаме чисто сърце, то няма да се чувстваме засегнати дори да ни обиждат или подиграват. Щом се обиждаме, безпокоим или се огорчаваме, това показва, че сърцето ни не е чисто. Липсва ни смиреномъдрие; то прави човека мек към другите. Ако ни липсва търпение, ако ни липсва издръжливост, ако не сме отстъпчиви, това е признак за липса на основните добродетели като смирението и любовта, които ни водят по-близо до целта, която е чистотата.
