Когато при стареца Кирил Павлов дошли хора и му казали, че в наше време храмовете са пълни и можело да се надяваме, че вярата в народа е започнала да укрепва, отец Кирил помолил да му напълнят едно ведро с вода. Когато го направили, той рекъл: „Ето това е броят на хората, които сега идват в храма“. След това старецът поискал да излеят водата… И когато я излели, обратно се стекли само три капки. Отец Кирил пояснил: „А това са тези, които се спасяват сега.“
На недоумението на присъстващите той отговорил: „Болшинството от хората отиват в храма със словото „дай“. Дай здраве, Господи, дай финансово благополучие, дай семейство, дай деца… Много малко са онези, които идват в храма с думите: „Прости, Господи! Прости, че съгреших; прости, че не показах любов; прости, че забравих за Теб“. И за съжаление, мнозина така и не произнасят тези слова. И макар че от много години идват в храма, те не проумяват, че в църквата трябва да идва каещ се грешник с покайно изражение, а не мним праведник, който се чувства все едно Господ му е длъжен, задето се намира в храма".
