Моята дъщеря Мариам по рождение имаше проблеми със здравето. Тя бе няма, не можеше да говори. Единственото, което можеше да произнесе, бе звука „у“. С него тя се опитваше да ни каже какво иска и какво я тревожи. Обиколихме всички лекари в града, но резултат нямаше. На практика тя бе няма и ние свикнахме с това. Един прекрасен ден ме осени идеята да отидем с дъщеря ми на могилата на стареца Гавриил(Ургебадзе). Цялото семейство отидохме в Самтавро и преклонихме колене на могилата на стареца Гавриил. По това време той още не бе канонизиран.
Помазахме се с елей от лампадата на стареца и се приготвихме да тръгнем към вкъщи. Държах дъщеря си за ръка. Изведнъж тя ме пусна и изтича обратно към могилата на стареца Гавриил. За удивление на всички взе от там неголяма кайсия, макар че на гроба нямаше нищо. Тя се изправи, дойде при мен и ми показа кайсията, опитвайки се да каже нещичко по нейния си начин, чрез „у-у-у“. Показахме на монахините тази кайсия, разказахме им станалото и попитахме какво да сторим. Монахините от Самтавро ни казаха, че тази кайсия е дадена от стареца Гавриил за Мариам и най-добре да позволим на детето да я изяде. Така и направихме.
Мариам с апетит изяде кайсията, после отново отидохме до могилата, помолихме се и след известно време се оправихме към манастирските двери, качихме се на колата и поехме обратно. След десетина минути, тъкмо когато влизахме в град Мцхета, от задната седалка чух гласът на своята дъщеря: „Тете, купи ми кифличка!“ Ние бяхме най-щастливите хора на света – моята любима щерка за пръв път продума през живота си! Спрях колата, всички бяхме замрели благоговейно от чудото, което току-що се бе случило пред очите ни. Слава Тебе, Господи!
