Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, - и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. (Пс. 138: 7-10).
Тези боговдъхновени слова на св. цар и прор. Давид трябва особено да се помнят, когато целият свят се потриса, както става днес, и новините за какви ли не бедствия, опасности и сътресения стават ежедневие.
Веднага щом вниманието на човек се отклони от това, което става в дадена държава, то се насочва към още по-ужасяващи новини, възникнали най-неочаквано на друго място; и преди човек да може да проумее какво става, нови събития привличат вниманието към трето място, карайки човека да забрави първите две бедствия.
Безплодни са конференциите, където представители на различни страни се опитват да намерят лек за даден проблем. Те окуражават себе си и останалите, „думайки: "мир, мир!", а мир няма.“ (Йер. 8:11).
Бедствията не показват знак, че ще спрат там, където бушуват, ала най-внезапно удрят и места, които са се считали за безопасни.
Тези, които са успели да избягнат някоя опасност се натъкват на друга, която често е дори по-лоша. „Също, както ако някой побегнеше от лъв - и го срещнеше мечка, или ако дойдеше вкъщи и се опреше с ръка о стената - и го ухапеше змия" (Амос 5:19), или както е рекъл друг пророк: "Тогава, който е побягнал от вика на ужаса, ще падне в яма; и който излезе от ямата, ще падне в клопка; защото прозорците от небесната височина ще се разтворят, и основите земни ще се раздрусат (Ис. 24:18)…
Мнозина намират смъртта си там, където са мислили, че са в безопасност. Другите обаче са по-подготвени за опасностите в своя живот, освен това да прибягват до считани за сигурни места, очаквайки други бедствия, които може да се случат там.
Изглежда, на земята няма място, което може да бъде считано за спокойно прибежище от бедствията на света. Хората се сблъскват с политически, икономически и социални беди.
„Бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя“, казва св. ап. Павел. (2 Кор. 11:26).
Към тези опасности днес може да добавим и особено ужасните „бедствия във въздуха“.
Когато Първовърховният Апостол е бил подложен на посочените от него опасности, той е имал голяма утеха. Той е знаел, че страда за Христа, и че Христос ще го възнагради за неговата издръжливост: Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден (2 Тим. 1:12). Той е знаел, че Господ, ако е необходимо, ще му даде силата да издържи дори по-големи опасност: "Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява" (Фил. 4:13).
Днешните бедствия ни се струват ужасни, защото ни сполетяват не за да покажат силата на нашата вяра и защото не можем да ги претърпим поради Христос. По този начин ние не се надяваме да получим венец за тях.
Ние сме безпомощни в борбата с бедствията, защото не се опираме на силата на Христос, не се уповаваме на Бог, а на човешката сила и средства. Забравяме думите на Св. Писание: "не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение….Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог (Пс. 145:3, 5) и още „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата (Пс.126:1).
Този, който се уповава на Господа, не се бои от нищо. Той няма да се уплаши от зъл човек. Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
Той не се бои от смъртта: Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка (Фил. 1:21). Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?
… ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.(Рим. 8:35-39).
Господ казва: "Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай;раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме!" (Ис. 58:6-9).
О Господи, научи ме да върша Твоята воля и ни чуй в деня, кога Те призоваваме! Нека Твоята милост бъде с нас според както Ти се уповаваме. Амин.
