Докато умиращият човек отправя последните си слова към нас, внезапно думите пресекват, очите потъмняват, устата замлъква, гласът се парализира от пристигането на Господните служители, когато вдъхващите трепет войнства я обсаждат, а Божествените съдебни изпълнители приканват душата да напусне тялото и неумолимо я отвеждат към съдилището…
Когато се приближават властните сили, когато прииждат страшните войнства, когато божествените служители повеляват на душата да се пресели от тялото, когато повлечени насила биваме отведени в неминуемото съдилище, тогава, виждайки това бедният човек... целият бива обзет от колебание като от земетресение, целият трепери...
Божествените служители, вземайки душата, се въздигат по въздуха, където стоят началствата, властите, и светоуправниците на противните сили. Тези зли наши обвинители, страшни митари, ревизори и бирници ни посрещат на пътя, описват, оглеждат и изброяват греховете и ръкописанията на всеки човек, греховете на младостта и старостта, волните и неволните, извършените с дело, слово или помисъл. Там е велик страх, велик трепет за бедната душа, неописуема мъка претърпява тя тогава от неизброимото множество, от десетките хиляди обграждащи я врагове, които я клеветят, за да не ѝ позволят да възлезе на небето, да се посели в светлината на живите и да встъпи в страната на живота.
Но светите ангели вземат душата и я отвеждат.
