В Шанхайските гета имало случаи на изядени от уличните кучета малки момиченца, които били изхвърляни направо в контейнерите за смет. Когато вестниците излезли с материали за тези случаи, архиепископ Йоан казал на г-жа Шахматова да отиде да купи две бутилки китайска водка, при което тя изпаднала в потрес. Но ужасът ѝ станал още по-голям, когато той поискал тя да го придружи в същите тези гета, където се знаело, че често се случват убийства.
Безстрашен както обикновено, младият духовник настоял да отидат там, като минавали през сенчести улички на най-печално известните квартали. Ужас обхванал сърцето ѝ, когато те, посред тъмата на нощта, минавали оттам и се сблъсквали единствено с пияници, съмнителни типове, ръмжащи кучета и фучащи котки. Тя стискала бутилките в ръцете си, следвала подире му със страх, когато внезапно се чул ръмжащият глас на пиян мъж, стоящ на прага на една къща и едва доловимото приплакване на бебенце, идващо от близкия контейнер за отпадъци. Когато епископът се забързал към мястото, откъдето се чувал плача, пияницата казал нещо заплашително.
„Подай ми бутилката“. Вдигайки бутилката с едната ръка и сочейки към контейнера с другата, блаженият Йоан, без да каже нито дума, отправил своето предложение за сделка. Водката се озовала в ръцете на пияницата, а г-жа Шахматова спасила детенцето. Разказват, че същата нощ той се завърнал в приюта с две деца. Тази смелост, обаче, била придобита чрез голяма вътрешна борба.
