На света съществуваше ужасяваща, тъмна бездна, обитаване от изтерзани затворници. И внезапно великолепен могъщ орел прелетял над тази бездна. Той разперил своите криле и извикал: „Всички вие, гниещи в тази бездна! Хванете крилете ми, дръжте се здраво за тях, ще ви измъкна към слънцето.“
Затворниците повярвали на орела и се подредили на крилете му. И могъщият орел ги отвел далеч от бездната. Той летял все по-високо, носейки хваналите се здраво за неговите криле хора. Показала се земята, ала орелът не спирал да се изкачва. Намиращите се на крилете му хора казвали: „Почакай! Накъде продължаваш да ни водиш?“ А орелът им отвърнал: „Само се дръжте здраво, ще ви отведа до самото слънце.“ И се издигал още по-високо. Преминали небето, огряно от ярка светлина, преминали второто и достигнали до третото небе. Но и тук той не спрял, а се изкачил до Небесата на самото Вечно Слънце. И тук, пред лицето на Всемогъщия, той свалил своя товар.
Свещеномъченик Серафим обяснява притчата по следния начин. Орелът е , разбира се, Христос, възкръснал и възнесъл се на небесата. А хората, които уловили крилете, са всички, желаещи Небесното Царство: като се започне от старозаветните праведници и се достигне до нас. А крилете на Христос са толкова големи, могъщи и широко разперени, така че да могат да повдигнат всекиго, цялото човечество.
Христос е разперил Своите криле към нас. И за Него е без значение какви сме, откъде произлизаме, как сме живели преди, какви слабости имаме. Той само ни чака да се качим на крилете Му и да ни отведе в Небесното царство.
Свещеномъченик Серафим (Звездински): Златната верижка със седем колелца
