Милосърдната сестра, работила в болницата, носеща името на императрица Александра Фьодоровна в Петроград по време на Първата световна война (1914 – 1918 г.), публикува в едно списание следният разказ по действително събитие.
В болницата бил настанен за лечение един войник. Веднъж сестрата се позаинтересувала от възстановяващия се войник и го запитала: „А с какво се занимавахте по време на войната?“ Войникът съвършено откровено, с пълна искреност отговорил:
- Нищо не правех. Бях лентяй. Занимавах се с кражби. Мързеше ме да работя, а трябваше. Отивах в магазина, отмъквах ловко някоя кифличка или наденичка, и то така умело, че продавачът, залисан в работа със струпания народ, не ме забелязваше. В пекарната свивах някой сладкиш, а в месарницата – колбас. Е, случваше се понякога да ме хванат на местопрестъплението и да ме поступат подобаващо, а друг път попадах зад решетките. Оставах там за няколко дни. Живеех тук – в Петербург. Преди да си набавя по този начин препитанието, отивах в църквата на св. Николай и се молех по следния начин: „Светителю отче Николай, помогни ми и този път – и повече няма да крада.“ Често ми се отдаваше да крада безнаказано храна.
- Веднъж видях – продължил разказа си войникът – Близо до Петроград крайградската вила на един богат човек. Замислих се как да влезна в нея. Разгледах добре и видях, че богаташът спи в едната стая, а съседната спалня през нощта остава с отворен прозорец. И в тази стая видях по шкафа множество ценни вещи. Реших късно през нощта да се промъкна през отворения прозорец и да отмъкна всички ценности. Но преди да започна своя замисъл, отидох в църквата на св. Николай, поставих пред образа му голяма свещ и казах: „Свети Николай, помогни ми, повече няма никога да крада. За последен път крада!“
Настъпи лунна, светла нощ. Добрах се до вилата. За мое щастие охраната не ме забеляза. Както се оказа по-късно, те охранявали небрежно и били дълбоко заспали през това време, когато се намирах пред отворения прозорец. Бях си приготвил още от сутринта стълба и по нея се качих в стаята. На лунната светлина успях да видя шкафа. За мое щастие ключовете се намираха на ключалките. Отворих шкафа, събрах различни златни вещи, сребърни лъжици, ножове, сложих ги в мешката и започнах да се спускам надолу по стълбата. Докато се спусках, в мешката дрънчаха откраднатите от мен неща! Този звук събуди стопанина. Той се втурнал към шкафа, видял, че е отворен и че няма всички скъпоценности. Е, разбира се, стопанинът вдигнал тревога, но немарливата стража била заспала! Стопанинът ги разбудил, но те дошли само за свое посрамване.
Собственикът бързо започнал да оседлава коня, за да догони крадеца. Стражата прибягала през горичката и излязла на полето. Гледат – нещо се чернее в далечината. Нощта била лунна – всичко се виждало ясно. Стражарите се затичали към тъмнеещият се силует.
След като слязъл от прозореца, войникът бързо минал през имението, прекосил гората по пътеката и достигнал до откритото поле. И той видял в далечината чернеещ се предмет. Затичал се към него. Когато се приближил, съзрял пред себе си мъртъв кон и се спрял пред него. И изведнъж пред него в сияние, в архиерейски одежди се появил самият Велик Чудотворец – св. Николай, който казал на грабителя: „Влез вътре в коня, защото иначе гонителите ти ще дойдат и ще те убият!“ Крадецът начаса влезнал в корема на коня. Стоял там и се задушавал от зловонието, а отстрани стражата обикаляла навсякъде! Повъртели се покрай коня, никого не открили и се удивлявали– та нали преди малко били видели силуета на бягащ човек и изведнъж той сякаш изчезнал! Огледали се наоколо – нямало никого! И се върнали обратно. А когато те си тръгнали, отново пред крадецасе появил св. Николай в архиерейски одежди, за да може грабителят да се убеди, че пред него не стои обикновен човек, а Великият Чудотворец.
- Излез от коня! – рекъл св. Николай.
Крадецът, разбира се, с радост изпълнил заповедта на светията, тъй като едва не се задушил от зловонието!
- Добре ли ти беше да стоиш там? – попитал Великият Чудотворец.
- Как да ми беше добре! Едва излязох жив! Помислих, че ще се задуша от невъобразимата и ужасяваща воня!
Св. Николай му отговорил:
- Ето така вонеше и твоята голяма свещ! Ти си мислеше, че тя ми е угодна – а така вонеше тази твоя свещ!
