От дните на нашето детство ние знаем добре кое е добро и кое зло. И при все че знаем това, ние съзнателно избираме пътя на греха. Колко трябва, скъпи мои, да се каем за това и да молим Бога за прошка. Само че словата на нашата молитва трябва да са други. Макар и да ни се струва срамно да го признаем, но ние трябва да речем: „Господи, ние знаехме, че правим лошо, знаехме и как трябва да постъпим, и при все това правехме лошото и неугодното на Тебе. Прости ни греховете по Твоята неизречена любов! Прости, че знаем и разбираме, но по естеството на нашата немощ ние продължаваме да Те разпъваме!“
Взирайки се на изображението на Кръста Господен, ние сме длъжни с цялата строгост да проверим дали не подражаваме в поведението си на иудеите, които в онези отдалечени времена се отвърнали от възвишеното учение на Христа Спасителя за любов към всички хора и за милосърдие. Нека всеки от нас провери – има ли в себе си любов? Прави ли с искрено желание дела на милосърдие? Не му ли досажда носенето на личния кръст, пратен всекиму от нас от Бога? Помнете, мили мои, че названието християнин, което ние с вас носим, ни задължава да подражаваме на Христа безропотно и с радост да носим пратения ни от Бога кръст.
