Представи си състоянието на другия живот, доколкото това е възможно: защото никое слово не е в състояние да изобрази в пълнота неговото достойнство, но от това, което чуваме, като от някакви гадания,можем да получим поне бледа, неясна представа за него. Скръб и въздишка, казва (Писанието) ще се отдалечат (Ис. 35:10).
Какво може да бъде по-блажено от такъв живот? Там няма да се боим от бедност, нито от болест; там няма нито обиждащи, нито обиждани, нито раздразващи, нито раздразвани, нито гневящи се,нито завиждащи, нито разпалвани от непристойна похот, нито грижещи се за придобиването на необходимото за живота, нито измъчвани от желание за власт и господство: защото цялата буря на нашите страсти ще утихне и ще престане, и всичко ще бъде в мир, веселие и радост, всичко ще бъде тихо и спокойно, винаги ще бъде ден и яснота, и светлина - не тази тукашна светлина, но друга, която е толкова по-светла от тази,колкото тази е по-светла от светлината на светилника. Светлината там не се помрачава нито нощем, нито от сгъстяването на облаците; не гори и не опалва телата, защото там няма нито нощ, нито вечер, нито студ,нито зной, нито някаква друга промяна на времето, но някакво друго състояние, което познават единствено достойните; там няма нито старост, нито бедствия на старостта, но всичко тленно е отхвърлено, тъй като навсякъде господства нетленната слава. А това, което е по-важно от всичко, е непрестанното наслаждение от общението с Христа, заедно с Ангелите, с Архангелите, с горните сили.
Погледни сега към небето, и мислено премини към това, което е по-високо от небето, представи си преобразяването на цялото творение: то вече няма да остане такова, но ще бъде много по-прекрасно и светло, и колкото златото е по-блестящо от оловото, толкова тогавашното устройство ще бъде по-добро от сегашното, както казва и блаженият Павел: и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението (Рим. 8:21). Сега то, като причастно на тлението, търпи много от това, което е присъщо на такива тела; но тогава, освободило се от всичко това,ще ни представи нетленно благолепие. Тъй като то трябва да приеме нетленни тела, то и само трябва да се преобрази в по-добро състояние. Тогава никъде няма да има раздор и борби, защото велико е съгласието в лика на светиите при постоянно единомислие едни с други. Там няма да е нужно да се боим нито от дявола и демонските козни, нито от геенската заплаха, нито от смъртта, нито от тукашната, нито от онази, която е много по-тежка от нея; но всеки такъв страх ще бъде унищожен. Както царският син, първоначално възпитаван в унизено състояние, под страх и заплахи, за да не се разврати от послаблението и да не стане недостоен за бащиното наследство, след достигането на царско достойнство изведнъж променя всичко предишно, и в порфира и диадема, сред множество копиеносци, председателства с велико дръзновение, отхвърлил от душата всяко унижение и принизеност, и вместо това приел друго: така ще стане тогава с всички светии.
