Не можете да бъдете прекалено добри и твърде мили. Избягвайте дори проявата на острота във вашите отношения. Радост, искряща радост извира от лицето на оногова, който дава и поддържа радостта в сърцето на другия. Всяко проклятие е от дявола. Никога не се кълнете, дори онези, които сте сварили да правят злодеяние. Ние кълнем другите само защото не познаваме себе си. Щом се взрем в собствените си падения, виждаме толкова много поквара, че нищо в другия не може да се сравни с нея.
Поради това ние се обръщаме и проявяваме голямо внимание на прегрешенията на другите. Пазете се от словоизлиянията. И вместо да кълнете другите, стремете се да постигнете вътрешен мир. Запазете мълчание, въздръжте се от осъждане. Това ще ви извиси над смъртоносните стрели на клеветата, обидата, яростта и ще защити сияещото ви сърце от пълзящото наоколо зло.
***
Защо осъждаме нашите ближни?
Защото не се стараем да опознаем себе си. Човек, който е зает да разбере себе си няма време да забелязва недостатъците на другите. Съди себе си – и ще спреш да осъждаш останалите. Осъди лошата постъпка, но не и този, който я върши. Необходимо е да считаме себе си за най-грешни от всички и да прости на ближния всяка лоша постъпка. Човек трябва да мрази само дявола, който го изкушава. Може да изглежда, че някой прегрешава спрямо нас, но всъщност, поради добрите му намерения, то да е добро дело. А освен това, дверите на покаянието са винаги отворени и никому не е известно кой ще ги прекрачи по-скоро – ти, „съдията“, или този, когото осъждаш.
***
Само доброто дело, сторено заради Христа ни носи плодовете на Светия Дух. Всичко, което е сторено не заради Христос, макар да е добро, не носи награда в бъдещия живот, нито Божията благодат в този живот. Затова и Господ казва: който не събира с Мене, той разпилява (Лука 11:23).
