Св. Теофан Затворник: На Успение на Пресвета Богородица

от Предание БГ

Днес празнуваме Успението на Пречистата Владичица Богородица или блаженото Й напускане на този живот, с който се е представила в живота Тя, истинската Майка на живота. Това напускане ни напомня за нашето излизане от живота, а то - за влизането ни в този живот. Така се пред­ставят в ума ни две врати: едната врата стои в началото на нашето житие — това е вратата на раждането, а другата вра­та е в края му — това е вратата на смъртта. Между тях двете се движи до безкрайност разнообразният човешки живот. Издигнете се мислено над земята и погледнете оттам към синовете човешки, вгледайте се по-внимателно, и няма да можете да се удържите от въпроса: какво означава всичко това? Как и защо всичко така се устройва?

Мнозина са изгубвали ума си, решавайки този въпрос. А светата вяра го решава просто, като ни дава при това най-пълен - успокоителен отговор. Тя казва, че земният ни жи­вот е начало на нашия безкраен живот и е необходимо сред­ство за придобиване на вечно блаженство. В какъвто и вид да се осъществява животът на земята, всеки води към тази цел, стига само живеещият да внимава над себе си.

Обърнете се към началото на човечеството. Първото, което ще видите, е това, че нашият живот не би трябвало да бъде такъв, какъвто е. Ние сме го направили сами за себе си такъв с падението на прародителите ни. Щяхме да се ражда­ме в рая, щяхме да живеем в рая. Щяхме ли да имаме кончина тогава - не знаем; а ако е трябвало да имаме, не можем да определим каква е щяла да бъде. Раят е изгубен. Онова, което ние щяхме да бъдем в рая, ще станат сега достойните за него, вече след смъртта си, и окончателно - след възкре­сението и второто пришествие. А този живот, изпълнен с немощи, несъвършенства, падения, скърби и неудобства от всякакъв род - този живот ни е прибавен, като поприще на очистването, изпитанието и заслужения труд. Да се спрем на тази мисъл: този живот ни е даден, за да се очистим и с труда на вършенето на добри дела да заслужим вечното блаженст­во. Колкото и несветъл да е той, но Господ го наблюдава от висотата Си. Труди се, работи на Господа според силите си, и твоят труд във времето ще ти бъде заплатен с блаженство във вечността.

Все - труди се, ще каже някой, все - работи на Госпо­да според силите си; но какво мога да направя аз - бедният, болният, незначителният? - В това е и утешението, че ка­къвто и да е животът ни, колкото и малко веществени сред­ства да ни предоставя той, всеки може да върши дела, ценни пред Божиите очи и достойни за награда във вечния живот.

Ценността и достойнството на делата Господ определя чрез възможността да бъдат извършени и чрез разположе­нието на духа, с които те се извършват. Затова е определен и такъв необхватен кръг от вършене на добри дела - дело, слово, помисъл. Ако не можеш на дело да направиш добро, направи го чрез слово; ако не можеш чрез слово, прави го с помисъл.

Кой е неспособен към нещо от това? А и кой не може да върши добри дела? Кой не може да даде чаша студена вода? Но Господ вижда това добро дело и го цени. Вдовицата дала в храма две лепти, а Господ така оценил делото и че го поставил по-високо от всички други. Така благосклонно Гос­под е устроил за нас вършенето на добри дела. Не гледай това, че не си богат, че не си здрав, че не си знатен, и не казвай: „Ако бях богат, знатен, известен, то щях да направя толкова добри неща“; а гледай само това, какви начини за вършене на добро предоставя твоето състояние, и ги използ­вай на дело. Щастливите хора могат повече да вършат добро, те повече и трябва да го вършат, и от тях повече ще се изисква. Но и ти, който стоиш по-долу от тях по всичко, мо­жеш със своите оскъдни средства да правиш добро не по- малко ценно, а също и да подлежиш на не по-малко строг отговор. Всичко се определя от силите за вършене на добро, които са дадени от Бога. Затова е и заповядано: върши спо­ред силите си. Трябва само това да се разбира така - според всичките си сили, за да не се правят отстъпки на леността и користта.

Има мъдреци, които с всички сили се стремят да израв­нят хората. И, разбира се, никога няма да постигнат това. А Господ Промислителят без труд ги изравнява, но не по състо­янието им, а чрез плодовете на делата им и тяхното оценява­не. Той и щастливия по-ниско ще оцени, когато той не на­пълно използва големите си възможности за добро, и живе­ещия с по-незавидна участ ще постави по-високо от него, ако той обръща физическите си възможности все за слава Бо­жия В този едничък закон на Божия промисъл е цялото ни утешение Да възприеме всеки в мисълта и сърцето си този закон и благодушно да се труди в своя кръг, независимо от ., е този и какъв е онзи. - Изслушвайте caми себе си (срв. Кор 11:31; 2 Кор. 13:5), гледай в краката си и всеки идващ насреща случаи обръщай в добро. С мисълта си премини в задгробното състояние и виж. там е приготвено блаженство и за теб. последния, както и за всички първи. Труди се и Господ няма да забрави малкия титруд наравно с големите трудове. Макар и да нямаш нито ръце, нито нозе и да се валяш в някой невидим ъгъл, и това не ги прегражда входа към блаженството; само не търгувай със себе си. търпи бла­годушно и благославяй Бога.

Някои седят и мислят: „Ако имах това и това, щях да направя това и това“. Кой знае дали ти би направил нещо, ако беше по-състоятелен; но е несъмнено вярно, че докато мечтаеш така, можеш да пропуснеш възможностите да напра­виш добро, които са ти достъпни, и за това ще трябва да даваш отговор. Господ по-добре от нас знае на кого какво да даде. Ако Господ ни ценеше само но възможностите ни да вършим добро, можеше и да помислим за това, но Той съди не само по възможностите, но и по използването им. Добри и верни рабе! В малко си бил верен... влез в радостта на твоя Господ (Срв.: Мат. 25:23). Това казва Той и за онези, които малките си възможности обръщат към добро.

Такива са Божиите намерения в устройването на разно­образната ни участ на земята! Като осъзнаем ценността на всяко наше положение на земята пред Божиите очи и като се успокоим напълно относно временната си участ според Божията воля, да вървим благодушно по пътя на определе­ния ни живот, като се грижим само за това, да извършим всичкото добро, което Господ очаква от нас, без да пропуснем пито един случай, и Милосърдният Господ ще ни въздаде според цялата топлота на нашето усърдие да работим за Нeгo, без да се притесняваме за участта, както ни е дадена тук, на земята. Благослови, Господи всички ние да се настроим така. Амин.