Съвестта е праведен съдия. Божественият Йоан Златоуст казва: „Бог не е оставил съдията извън нас, така че да не може да го прелъстим с пари или да му дадем нещо, така че да ни признае за прави. Този съдия е вложен в нас отвътре и ние с нищо не можем да го прелъстим!“
Послушай и какво казва св. Дионисий Ариопагит: „Да имаме чиста мисъл е радост на радостите, а ако мисълта е опетнена, това е мъка на мъките“. Целият свят може да ми казва, че съм свят, добър и какъв ли още не, но ако съвестта каже: „Внимавай, защото си грешен, ленив, пълен с грехове“ – и няма с какво да я спреш.
Дори целият свят да ме хвали, щом съвестта ме осъжда, като посочва, че съм виновен – то аз съм най-изтерзаният човек на света! Моето знание става мъчение на мъченията, тъй като си имам работа със Божието знание в себе си, което не ме щади, което винаги съди вярно и показва нашите слабости.
А ако съвестта ми е чиста, тогава даже всички на този свят да ме ругаят, даже да говорят лошо за мен, това не ме засяга особено. Добре ми е, ако Бог не ме осъжда в моята съвест – пълен съм с всякаква радост! За това и говори Евангелието: Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мен (Мат. 5:11). Защо сме блажени? Заради истината. И не само казва да не се опечаляваме, но и повелява: Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата (Мат. 5:12).
Така се получава: ако съвестта ти е чиста, тя не те гнети. А ако съвестта ти е опетнена и те изобличава, то ти можеш да я изгладиш. Иди на изповед при свещеника, той ще ти прочете разрешителна молитва за греховете и ще ти стане леко. А после бъди внимателен да не правиш повече така и така можеш да се помириш със съвестта си. А ако се помириш със съвестта си, то се помиряваш с Бога и в душата ти винаги ще има мир и покой.
