Плътската любов съединява светските хора външно, но само дотолкова, доколкото те имат необходимите за такава плътска любов качества. Когато тези светски качества бъдат загубени, плътската любов разединява хората и те погиват. А когато между съпрузите има истинска драгоценна духовна любов, те, ако някой от тях изгуби светските си качества, това не само не ги отделя един от друг, но ги свърза още по-силно.
Ако има само плътска любов, то жената, която например разбере, че нейният жизнен спътник е погледнал с желание на друга жена, ще му хвърли в очите сярна киселина и ще го лиши от зрение. А ако го обича с чиста любов, тя изпитва за него още по-голяма болка и едва доловимо, внимателно се опитва да го върне на правилния път. По този начин идва благодатта Божия.
