Съвсем не е лесно за демоните да навредят на човек, който постоянно помни Бога в своята душа. Те могат да го изкушават, ала е трудно да му причинят вреда. Това е защото той не им позволява да го уловят, тъй като е надянал шлема на постоянното помнене на Бога. Тогова, комуто духовното зрение е отворено и вижда Бога, е трудно да понесе вреда от враговете. Истинските, древните духовни хора не се нуждаели от духовни книги. Те нямали необходимост да четат много светоотеческа литература, тъй като постоянно разсъждавали върху нещо, за да откриват нови неща. Цялото творение било университет за тях. Накъдето и да отправели взора си, те виждали нещо, върху което да помислят – понякога Божият промисъл, друг път Неговата премъдрост; понякога Неговата присъда, а друг път Неговите наставления и т.н. С духовното си зрение те виждали невидимото. Размисляйки над нещата, те изпълвали своите сърца с духовно познание.
Ние, днешните хора – тъй като духовното ни зрение не е отворено –нямаме способността да разсъждаваме духовно. Дори когато видим нещо, ние се нуждаем от религиозни книги, за да научим нещо за Бога. А умовете на тези духовни хора били с такава сила, че те можели да прозрат мисли и идеи с дълбока мъдрост. Нашите умове са толкова слаби, че едва могат да задържат нещичко. Светите Отци по онова време били, в по-голямата си част, обикновени хора: при все това придобивали пълно познание, тъй като Св. Дух им помагал да разберат Писанията. Помненето на Бога е всемогъщо оръжие, крепка броня срещу сатаната и различните му козни. А щом умът спре да помни Бога и да мисли за божествени неща, човек бива завладян от небрежност, леност, забравяне и дори от зли желания! Ако видите, че умът ви е привлечен към света, то знайте, че на душата ви липсва божествената утеха, поради което търси утеха от света.
Когато душата на човек е топла към Господа, той е просветен и има покаяние, като същевременно за ума е невъзможно да чувства привличане към света. Душата чувства влечение към света, когато не е съединена по своята същност с Господа.
