Скоро след като учението на Христос започнало да се разпространява сред езичниците, последователите на Христа в Антиохия започнали да се наричат християни (Деяния 11:26). Думата „християнин“ посочвала, че тези, които насели това название, принадлежали на Христа: принадлежност към Христос и Неговото Учение. От Антиохия името християнин получило повсеместно разпространение.
Последователите на Христос с радост наричали себе си с името на техния любим Учител и Господ; а враговете на Христос наричали Неговите последователи християни с желание да им навредят и със злоба, която дишали срещу Христа.
При все това, доста скоро се появили хора, които, макар да се наричали християни, не били такива по дух. За тях Христос е казал по-рано: Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен (Мат. 7:21). Христос предрекъл, че мнозина ще представят себе си за Самия Христос: защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина (Мат. 24:5). Апостолите в своите послания посочили, че лъжливо наричащи себе си християни са се появили още в тяхно време: И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи (1 Йоан 2:18).
Те изтъквали, че тези, които били отстъпили от учението на Христос, не бива да бъдат считани за част от тях: те излязоха от нас, но не бяха наши (1 Йоан 2:18). Като отправят предупреждение за роптаенето и неразбирателствата за незначителни неща (1 Кор. 1:10-14), същевременно апостолите строго заповядвали да се избягват онези, които не донасят това учение (2 Йоан 1 10). Господ чрез Откровението, дадено на св. ап. Йоан Богослов, строго порицава тези, които наричали себе си верни, но не действали в съответствие с това име; тази лъжа няма да им помогне.
Каква полза за някого ако иудеин, последовател на Стария Завет, счита себе си за следовник на истината, ако всъщност не е такъв? Подобни хора Св. Писание нарича сатанинско сборище (Откр. 2:9).
По същия начин християнинът, в строгия смисъл на думата, е този, който изповядва истинското учение на Христос и живее в съответствие с него. Предназначението на християнина се състои в прославата на Небесния Отец в неговия живот. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец (Мат. 5:16). Ала истинското прославление на Бога е възможно само ако човек наистина вярва и изповядва своето правоверие с думи и с дела. Поради това истинското християнство единствено може да бъде наречено „правилно прославяне“(Православие). Чрез думата „Православие“ ние изповядваме нашето твърдо убеждение, че именно нашата Вяра е истинското учение на Христос. Когато назовем някого или нещо Православен, само чрез този факт посочваме неговото неподправено и неповредено християнство, като по този начин същевременно отхвърляме онова, което лъжливо присвоява за себе си името на Христос.
