Бог се намира по-близо до нас от който и да е човек, живял някога на земята. Той е по-близо до мен от собствените ми дрехи, по-близо от въздуха или светлината, по-драгоценен от жена ми, баща ми, майка ми, сина, дъщерята, приятеля. Аз живея в Него, духом и тялом. Дишам чрез Него, мисля в Него, чувствам, разсъждавам, планирам, говоря, започвам нещо, работя чрез Него. „Защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28). „Защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля“(Фил. 2:13).
Поради това винаги трябва да виждаме Бога пред себе си от дясната си страна, трябва да бъдем силни и за да не грешим, трябва така да живеем, че нищо да не може да прогони Господ от нашите мисли и сърце, така че нищо да не може да Го скрие от нас – нито някоя страст или храна, питие, пари, облекло, имоти, обзавеждане или пък някой човек. Нека никакви светски разсейвания или случки да не ни лишат от пресладкия, възлюбен Господ, но нека ежечасно и всяка минута бъдем Негови, нека винаги да бъдем с Него, както и Той Самият винаги е с нас, грижи се постоянно за нас и ни пази. Но когато извърша грях, или развивам някакво страстно влечение към нещо, тогава Той е далеч от мен, като имам предвид не разстоянието, тъй като Той е навсякъде и всичко изпълва, но по отношение на собственото ми духовно отдръпване от Него, моето собствено безразличие към Него. В такива случай Той всъщност отнема благодатта Си и присъствието Си в моето сърце и тогава Неговият враг – дяволът, обитава в мен.
