1.Ти, Който Си Живот, Сам, Христе, слезе в гроб; ангелските войнства в ужас тръпнеха, славейки снижението Ти до нас!
2. Ти, Предвечен Живот, как във гроба лежиш? Но тъй на смъртта си царството сразил и от ада жертвите й си спасил!
3. О, Иисусе Царю, пред разкрития гроб с почит величаем Твойта кръстна смърт, чрез която ни изкупи от смъртта!
4. На безкрайния свят Ти размери Си дал, а Сам, Всецарю, Си слязъл в тесен гроб, та из гроба мъртвите да изведеш!
5. Мой, Иисусе Христе, Цар на всичко в света, не човека ли от ада да спасиш, в бездните му мрачни, Боже, слезе Ти?
6. Сякаш мъртъв е Той, Който всичко владей и като мъртвец се слага в нов гроб днес, а пък Сам из гроб изгони мъртвите!
7. Ти, Христе, Си Живот, а положи Се в гроб; ала със смъртта Си порази смъртта – Извор на живота вечен стана Ти!
8. Приобщил Си се Сам към злодеи без срам – нас да оправдаеш от злодействата на лукавия, що примки ни плете!
9. Най-прекрасен в света, несравним в доброта, Който на всемира е украса Сам, ето: в гроб лежи невзрачен, глух и ням!
10. Как ще, Спасе, изтрай Тебе мрачния ад? Той за своя мрак ще страда ослепен, от светлика Ти прекрасен озарен!
11. О, Преблаги Христе! О, Спасителен Лъч! как тъй Си се скрил в гробната тъма?! О, Търпение неописуемо!
12. И неразумния свят, и безплътният мир чудят се пред Твойто погребение: Тайнството невиждано ги порази!...
13. О, предивни дела! О, безброй чудеса! Йосиф днес погребва бездиханен Теб,
Тебе, Който с дъх живота Си ми дал!
14. Колко дивно е то и преславно, Христе: Ти като човек Си паднал в гробен мрак, а останал Си единосъщ с Отца!
15. И от тесния гроб, в Който слязъл си Сам, пак на тварите си правдата открил: че си Цар на небеси и на земли!
16. Щом земята прие Теб —Твореца, Христе, адът из основи цял се разлюля и гробовете разкриха се тогаз!
17. Този, Който държи в длан небе и земя, е убит по плът и в гроба задържан, та държаните във ада да спаси!
18. Ти — Самият Живот - мъртъв в гроба си бил, но нетлен възкръснал си из мъртвите и ключалките на ада си разбил!
19. Както свещта гори и под крина дори, в мрака гробен свети Божето тело и из ада гони тежката тъма!
20. Ангелски мнозинства с Йосиф и Никодим идват да погребат в гроба тесен Теб, за Когото малка е вселената!
21. Жизнодавче Христе, мой Спасител и Бог, Ти по Своя воля земна смърт прие - мен мъртвеца грешен за да оживиш!
22. Пред смъртта Ти, Христе, всички ужас обзе; Теб в страданията състрадаваха и признаваха Те за Владетел свой!
23. Ненаситният ад щом погълна със стръв Тебе — на живота Камъка безцен, върна вси погълнати от век веков!
24. Боголепно, Христе, бе положен в нов гроб нашата природа, за да обновиш с боголепното Си възкресение!
25. В плът, Христе, се яви, та Адам да спасиш, но щом го не найде между живите, спустна се във ада да го дириш Ти!
26. Твърдта земна от страх се разтърси, Христе, и пред в гроба скритата Ти светлина сияйната Денница угаси лъчи!
27. Ти си Сам пожелал земна смърт на човек, а като могъщ Бог дигна мъртвите из гробове и греховни дълбини!
28. Майка Ти Пречиста, съкрушена над Теб, Теб обливайки със сълзи, плачеше: „Как ще Те положа в гроба, Сине мой?”
29. Като житно зърно влезе в земната плът и в клас многозърнест, Спасе, изкласи, Като всички люде от смъртта спаси!
30. Като слънце в нощта под земята се скри и Самин се, Спасе, в тъмна нощ покри, - А сега по-лъчезарен възсияй!
31. Както някой път месецът слаб и блед хвърля сянка върху слънчевия лик, тъй и Тебе скри във гроба земна смърт!
32. Щом животът - Христос, вкуси земната смърт, смъртните помилва и спаси от смърт, като ги с живота вечен обдари!
33. Чрез смъртта Си, Христе, за живот възроди пак Адам – от завист в древле поразен – и за нас си, Боже, нов Адам във плът!
