Един ден св. Порфирий разказа следната история:
Веднъж едно хипи дойде при мен. Той бе облечен в някакви цветни, странни дрехи, носеше амулет и накити и поиска да се видим. Сестрите бяха разтревожени, така че дойдоха и ме попитаха, а аз им отвърнах да го поканят. Веднага щом седна срещу мен, можех да видя неговата душа. Той имаше добра душа, но бе наранен, поради което бе станал бунтар.
Говорих му с любов и той бе трогнат: „Отче, рече той, никой преди това не ми е говорил по този начин“. Бях му казал името му и той бе объркан от това, че го познавах. „Е, казах му, Бог откри твоето име и това, че си пътувал чак до Индия, където си срещнал гуру и си го последвал“. Почудата му стана още по-голяма. Казах му и други неща за него и той си тръгна доволен. Следващата седмица се върна с групичка други хипита.
Те се събраха в моята килия и насядаха край мен. Едно момиче също бе с тях. Много ми допаднаха. Те бяха добри души, ала наранени. Не им говорих за Христос, виждах, че все още не са готови да чуят това. Говорих на техния език за неща, които ги интересуваха. Когато приключвахме и те се изправиха да си тръгнат, те ми казаха: „Отче, бихме желали една услуга - позволете ни да целунем краката ви.“ Притесних се, ала какво можех да сторя, позволих им. След това ми дадоха едно одеяло като подарък. Ще кажа да го донесат, за да го видите. След време момичето-хипи дойде да ме види само. Казваше се Мария.
Виждах, че Мария бе с по-напреднала душа от нейните приятели и тя бе първата, на която заговорих за Христа. Тя прие думите ми. Започна да идва и други пъти и пое по правилния път. Мария също така казваше на своите приятели: „Хей непослушни деца, не съм и предполагала, че ще опозная Христос чрез своите хипи-приятели.“
