В дома на един богат човек престанали да се молят преди хранене.
Веднъж при тях на гости дошъл проповедник. Масата била наредена много изискано: доставени били най-хубавите плодови сокове и приготвили много вкусно ядене. Семейството насядали по столовете. Всички гледали проповедника и мислели, че сега той ще се помоли преди храненето. Но проповедникът казал:
- Бащата на семейството трябва да се моли на масата, защото той е първият молитвеник в семейството.
Настъпило неприятно мълчание, защото в това семейство никой не се молел. Бащата се прокашлял и казал:
- Знаете ли, драги проповеднико, ние не се молим, защото молитвата преди хранене винаги се повтаря, казва се едно и също. Молитвата по привичка – това са празни приказки. Тези вечни повторения всеки ден, всяка година нищичко не помагат, заради това ние вече не се молим.
Проповедникът гледал с удивление всички, а изведнъж седемгодишната дъщеря казала:
- Тате, тогава нужно ли е всяка сутрин да идвам при теб и да ти казвам „добро утро“?
