Хората, които са се отдалечили от Бога, са винаги неутешими и измъчвани от съмнения.
Който няма вяра в Господа и в живота в бъдещия век, остава неутешим и подлага на осъждане своята безсмъртна душа.
На който господар служи даден човек, от него и ще получи отплата. Ако човек слугува на господаря на мрака, то той ще направи живота ви черен оттук насетне. Ако човек е подчинен на греха, то той ще получи дължимото си от дявола. Ако човек се труди да върши добри дела, той ще бъде възнаграден от Христа. А който работи за Христос, ще светне толкова ярко, ще се възрадва. Ала ние казваме: “Дали не загубихме, като работихме за Христа?“
Но това е толкова ужасно. Нима не виждаме жертвата на Христос заради човеците! Христос бе разпнат за нас, за да ни освободи от греха, за да направи човешкия род отново чист. Какво направи Христос заради нас? А какво правим ние за Него?
Всеки иска да прави грехове и в същото време Бог да бъде добър с нас. Нека ни прощава, а ние да грешим. Ние, с други думи, искаме да правим каквото поискаме и желаем Той да ни прости… Хората нямат вяра и поради това грехът ги влече. Всеки грях започва оттук, от неверието.
Те не вярват в другия живот, не се трогват от нищичко. Те се отнасят неправилно с хората, изоставят своите деца…
Случват се неща, които са сериозни грехове. Дори св. Отци не са предвиждали подобни грехове спрямо Светите Канони – подобно на Содом и Гомор, когато Господ рекъл: „Ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй!“
Ако хората не се покаят, ако не се върнат при Бога, те губят вечния живот. На човека трябва да се помогне, за да разбере по-дълбокото значeние на живота, да дойде на себе си, за да получи божествената утеха. Нашата цел за човека е да расте духовно, не само да не извършва грях.
