Царството Божие на земята, православната култура, не е създадена от външна, силова и механическа намеса, а от вътрешно, доброволно и лично приемане на Господ Иисус Христос чрез постоянната практика на християнските добродетели.
Царството Божие не идва отвън, по видим начин, ала отвътре, незабелязано и духовно. Спасителят заявява: царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е(Лука 17:20-21), вътре в създадената от Бога и Богоподобната душа, душата, осветена от Св. Дух, защото царството Божие е… правда и мир и радост в Светаго Духа(Рим.14:17).
Да, в Светия Дух, а не в човешкия дух. Това може да се случи в духа на човека доколкото самият човек е изпълнен със Светия Дух чрез изпълнението на евангелските добродетели.
Поради това първата и най-голяма заповед на Православната култура е: Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:33).
Всички телесни нужди ще се придадат: храна, облекло и подслон (срв. Мат. 6:25-32), което се прибавя към Царството Божие. Западната култура търси тези придобивки първом и това е нейното езичество, тъй като, според словата на Спасителя, това правят езичниците. В това се състои нейната трагедия, тъй като тя е изхабила своята душа с тревога за материалните неща.
Безгрешният Господ го е казал веднъж завинаги: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? (Защото всичко това търсят езичниците); защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:25, 32-33, срв. Лука 12:22-31).
Из „Осъден на безсмъртие“
