Отварят се дверите на покаянието, настъпва Великият пост. Той се повтаря всяка година и всеки път ни носи велика полза, стига да го прекараме правилно.
Великият пост е подготовка за бъдещия живот, най-достъпният начин да се подготвим за Светлото Възкресение.
Също както във високите сгради има стълбища, така че по стъпалата да можем леко да се изкачим нагоре в зданието, така и различните дни в годината се явяват степени за нашия духовен подем и израстване.
Това се отнася особено за дните на Великия пост и Светата Пасха.
През Великия пост се очистваме от греховната сквернота, а в Св. Пасха предусещаме блаженството на идващото Царство Христово. Когато се изкачваме на висока планина, се грижим за това да се освободим от всяка излишна тежест. Колкото по-лек е товара, толкова по-лесно се носи той и по-високо може да се изкачи човек.
Така, за да можем да се извисим духовно, преди всичко е нужно да се освободим от греховните тежести. Те се смъкват от нас при покаянието с непременното условие ние сами да прогоним от себе си всяка вражда и да простим всекиму, когото считаме за виновен пред нас. Така пречистени и опростени от Бога, посрещаме Светлото Христово Възкресение.
Какъв драгоценен дар Божий получаваме тогава, когато завършим нашия постен подвиг? За това ни говорят още словата от първите песнопения на ежедневната пасхална стихира: „Подава ни се за храна Агнецът Божий, в свещената и светоносна нощ на възкресението, заради нас извършеното заколение, с което се приобщиха учениците във вечерта на тайнството".
Приобщаването с Тялото и Кръвта на възкръсналия Христос в живота вечен, това е целта на св. Четиридесетница. Приобщаваме се не само на Пасха. Обратното, на Пасха са длъжни да се приобщят тези, които са говели, изповядвали са се и са се причастявали по време на Великия пост. Преди самата Пасха съществува малка възможност да се изповядаме добре и в пълнота; свещениците са изключително заети и през по-голяма част от времето са погълнати от службите на Страстната седмица. Трябва да се подготвим за това от по-рано.
Всяко Причащение с Христовите Тайни е съединяване със Самия Христос и е спасително за нас. Защо се отдава такова значение на Причастието в нощта на Св. Пасха и сме призвани към това? Защото тогава особено ни се дава да почувстваме Царството Христово. Тогава биваме особено озарени от Вечната Светлина и се укрепяваме в духовното възхождение.
Това е незаменимият дар Христов, несравнимо благо. Нека никой сам не се лиши от тази радост и вместо да се причасти в Пасхалната нощ, да побърза да вкуси месо и подобни ястия. Тогава приобщаването със светите Тайни ни подготвя за трапезата във вечното Царство Божие.
