Веднъж авва Макарий Египетски и един негов ученик вървели от скита към планината Нитрия. Като се приближили, Старецът рекъл на ученика си: „Иди малко по-напред.“
Ученикът, като избързал напред, срещнал един идолопоклонник. Той бил жрец и бързал, държейки жезъл в ръка.
„Хей, дяволе, накъде си се втурнал?“, възкликнал невъздържано монаха. Тогава жрецът толкова се разгневил, че се обърнал към монаха и го ударил безжалостно. Сетне го оставил полужив и бързешком се отдалечил с жезъла в ръка.
Малко по-късно авва Макарий видял жрецът. Веднага го поздравил с голяма вежливост: „Бог да те благослови, виждам, че си много зает. Всичко добро, о отрудени човече. Дано намериш спасение, дано намериш спасение.“
Идолопоклонникът бил озадачен: „Авва, какво добро видя в мен, че искаш да се спася?“
„Виждам, че си измъчен и забързан“, отговорил светецът, „А не си наясно, о блажени човече, че напразни са твоите трудове.“
„Сърцето ми омекна и се сгря от твоя поздрав“, рекъл езическият жрец, който вече бил дошъл на себе си. „Виждам, че си човек Божий. Ала един жалък монах ме обиди преди малко и аз го нагласих добре. Оставих го полумъртъв от ударите, които му нанесох.“ А след това веднага паднал при нозете на авва Макарий, хванал ги и рекъл на Стареца: „Няма да си ида, докато не ме направиш монах.“
Светецът го изправил и двамата отишли на мястото, където лежал ученикът. Те го вдигнали и отнесли в църквата при планината Нитрия. Когато монасите видели езическият жрец с аввата, те останали удивени. В крайна сметка, след като го кръстили, те го направили монах и поради него мнозина езичници станали християни.
Авва Макарий рекъл по този повод: „Лошата дума прави дори добрият човек зъл, докато добрата дума обръща дори злият човек в добър."
