Веднъж се замислих, колко е трудно да си свещеник.
Ако расото му е на кръпки – говорят – колко е небрежен. Ако е ново и красиво, мислят си – за какво си го е купил?
Ако е симпатичен, казват – жалко за момчето. Ако е некрасив – какво, и такива ли „крокодили“ вече ръкополагат за свещеници?
Ако произнася дълги проповеди – казват – измъчи ни. Ако е кратка – не се е подготвил.
Ако е млад, ще рекат – много е малък още, няма опит, грехът „ще махне с опашка“ и ще го събори. Ако е стар – то разбира се, той е свят, само защото е стар. А греховете от него сами са се разбягали.
Трудно е да си свещеник и затова понякога свещеникът се обръща с гръб към хората, за да не видят как плаче, когато вдига скритият в неговите ръце Христос.
Вижте също:
