Християни, дали сме осъзнали своята голяма отговорност, която сме приели пред Бога чрез св. Кръщение? Дали сме разбрали, че подобава да се държим като Божии чеда, че e нужно да сверим своята воля с Божията, че трябва да останем свободни от греха, че е необходимо да обичаме Господа с цялото си сърце и винаги търпеливо да чакаме своето съединение с Него?
Замисляли ли сме се, че сърцето ни трябва да е преизпълнено с любов към нашия ближен? Имаме ли усещането, че сме призвани към святост и съвършенство, че сме Божии деца и наследници на Царството Божие? Трябва да се борим за това, така че да не се окажем недостойни и отхвърлени. Нека никой от нас не губи своята смелост, нито да пренебрегва задълженията си, нито да се плаши от трудностите на духовната борба. Защото наш помощник е Бог, Който ни укрепява по трудния път на добродетелта.
