Дойди, благочестиво събрание, да съставим сега празненство; дойди, нека възтържествуваме със Силите във висините. Дойди и, послушни на зова на пророк Давид, да пеем на нашия Бог, да пеем на нашия Цар, да пеем: защото Бог е Цар на цялата земя; нека пеем разумно (Псал. 46:7). В днешния ден на Тавор от очите човешки било видяно невижданото: било видяно тяло земно, сияещо с Божествена светлина, - тяло смъртно, изпускащо славата на Божеството.

Днес от слуха човешки било чуто нечуваното: защото Този, Който явява Себе си човек, се обявява от Небесния Отец за Син Божий, единороден, възлюбен, единосъщен. Днес Творецът и Господ на всичко, от снизхождение към рабите облякъл се в образа на раб и станал по естество и по образ човек, - днес именно се явява в този образ на Своята красота. Дойдете, прочее, нека поревнуваме и ние на послушанието на Апостолите, да последваме с готовност Христовия глас, да изповядаме непосрамващо Сина на Живия Бог, да се възкачим на планината на добродетелите, - тогава и ние ще видим славата и ще чуем неизречими тайни: защото наистина блажени са очите, които виждат, и ушите, който чуват това, което много пророци и царе желаели да видят и чуят, но не получили желаното (Мат. 13:16-17). И така, дойдете: а ние, след като обясним, според възможностите си, думите на Божественото Писание, ще предложим вечеря на вас, добрите гости, подправена с благодатта на Този, Който на гъгнивите дарувал лесно и ясно изричащ език.

В Кесария Филипова Христос Господ, след като събрал първия събор на Своите Апостоли, ги попитал, казвайки: за кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески, - попитал, защото със светлината на знанието искал да разсее човешкото неведение, като мрак лежащо на духовните очи. Учениците отговорили, че едни Го признават за Иоана Кръстителя, други за Илия, а други за Иеремия или за един от пророците. За да унищожи подобно мнение за Себе Си и да дарува на незнаещите истинското изповедание, какво прави Този, в Чиято десница всичко е възможно? Като човек Той предлага въпрос, а като Бог, тайно умъдрява (Апостолите), говорейки: вие за кого Ме мислите? На това Петър, възпламенен от огнена ревност и наставляван от Духа Свети, отговорил: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. И така, Който Сам назовал Себе Си Син Човечески, Него Петър, или по-добре да кажем, Говорещият в Петър, провъзгласил за Син Божий; и Той истинно е Бог и човек: Той е син не на Петър, не на Павел, не на Иосиф, не на някой друг отец, но е Син Човечески, защото нямал на земята отец Този, Който нямал майка на небето. Блажен си ти, Симоне, син Ионин, изрекъл към Петър Безгрешният, защото Сам Моят Отец Небесен ти откри това богословие (понеже никой не знае Сина освен Отца, Който Го е родил и чрез Него – Сина, единствено се познава, и Светия Дух, Който изпитва и глъбината Божия). Това е именно тази твърда и непоколебима вяра, на която като на камък е основана Църквата; против нея макар и да въстават и да се въоръжават портите адови, устата на еретиците, но никога не ще я победят, не ще я разклатят: стрелите на младенците са рани за самите тях, и са били и ще бъдат, ще изнемогнат езиците им и ще се обърнат против тях (Псал. 63:8).

След това, желаейки на дело да потвърди Своите думи, Христос Господ казал: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си (Мат. 16:28). Защо някои, а не всички са призовани на това пребожествено видение (Сина Човечески, идващ в царството Си)? Нима не са всички ученици и Апостоли? Всички са ученици, но не всички верни, - всички са христолюбиви, но един е сребролюбив; това е Иуда Искариот, който единствен и бил недостоен да види Божеството, според казаното: да се махне нечестивият, да не види славата Господня (Ис. 26:10). Но тъй като Иуда, завистлив и злобен, би се възпламенил от още по-голяма ярост, ако от всички единствен би бил отхвърлен (а между това необходимо било, всички, които впоследствие щели да станат очевидци на страданията, да бъдат и зрители на славата), то Господ взима само върховните от Апостолите за свидетели на Своята слава и на Своята светлина (и, именно, трима, та чрез числото да укаже на свещеното тайнство на Троицата, а също и за да се потвърди при двама или трима свидетели всяка дума). По такъв начин за предателя Господ закрива пътя към оправданието на предателството му, а на учениците открива Своето Божество. Защо Спасителят взел Петър, Иаков и Иоан? Той взел Петър, за да покаже, че Петровото свидетелство се потвърждава от свидетелството на Отца, и за да увери Петър в това, че Небесният Отец му е открил това свидетелство. Той взел Иакова, който преди всички апостоли щял да умре за Христа, да изпие Неговата чаша и да се кръсти за Него в кръщението; накрая, взел Иоана, като девственик и най-чист орган на богословието, та, видял вечната слава на Сина Божий, да възгласи гръмовно тези слова: в началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото (Иоан. 1:1).

И така, след като взел със Себе си на планина Тавор тези, които се отличавали с най-високите добродетели, Господ се преобрази пред тях (Мат. 17:2). Макар че светото тяло (Христово) от първата минута на ипостасното съединение съвършено се обогатило със славата на невидимото Божество, така че една и същата слава принадлежи и на Словото, и на плътта, но тази слава, бидейки скрита във видимото тяло, не могла да бъде видяна от тези, които били свързани с веригите на плътта и, разбира се, не могат да вместят това, що и ангелите не виждат. Затова, когато Христос се преобразява, то Той става не това, което не е бил, но, отваряйки очите на Своите ученици и от слепи правейки ги виждащи, им се явява именно такъв, какъвто е бил. И ето значението на думите: преобрази се пред тях. Оставайки Сам по себе си същият, какъвто бил преди, Господ сега се явява на Своите ученици още и друг, над това, какъвто са Го виждали преди.  И светна лицето Му, т.е. на Този, Който чрез Своята власт осветил слънцето и сътворил най-древната светлина на слънцето, - на Този, Който е истинна и невеществена светлина, сияние на славата, естествен образ на ипостаста на Бога Отца (Евр. 1:3). Лицето Му светна като слънце, не защото не е било по-светло от слънцето, но защото толкова можели да вместят зрителите (понеже не в същия миг ли не биха били изгорени, ако Той им бе явил всичката Своя слава). Лицето Му светна като слънце: защото каквото е слънцето между предметите чувствени, това е Бог между съществата разумни. Дрехите му станаха бели като светлина. Както едно нещо е слънцето (то е източник на светлината и не може да бъде ясно зримо), а друго – разливащата се от него по земята светлина (в нея премъдростта Божия ни е дарувала възможност да се взираме): така и лицето на Господа сияе по-ясно, като слънце, а дрехите Му ставата бели, като светлина, сияейки със съ-общената им Божествена светлина.

След това, за да укажат на Владиката на Ветхия и Новия завет, за да заградят устата на еретиците и да утвърдят вярата във възкресението на мъртвите, в слава представат пред Господа, като раби, Моисей и Илия и се явяват като съслуги един на друг, разговаряйки с Него (Мат. 17:3). Нужно било, Апостолите да видят славата и дръзновението на служителите Божии, макар и подобни на тях раби, за да се удивят на човеколюбивото снизхождение на Господа, но и особено сами да се възпламенят от ревност и укрепят за подвизи (защото който е узнал плодовете от трудовете, той лесно се решава на подвизи). Моисей тогава говорил приблизително така:  „чуй, духовни Израилю, това, което не може да чуе чувственият Израил: Господ Бог Твой е един Господ, макар и в три лица познаваем, едно е съществото на Божеството – и на свидетелствуващия Отец, и на свидетелствувания Син, и на осеняващия Дух. Ето Този, Комуто сега Отец дава свидетелство: ето животът на човеците, който неразумните люде ще видят висящ на дърво и не ще повярват на своя живот“ (Втор. 28:66). Тук на свой ред Илия казал: „ето Този, Когото аз някога видях безтелесен в лъх от тих вятър (3 Цар. 19:12), т.е. в Духа, защото Бога, такъв какъвто Той е по естество, никой никога не е видял (Иоан. 1:18), и ако някой е видял, то видял е в Духа. Ето – изменила се е десницата на Всевишния (Псал. 76:11); ето това, което око не е виждало, ухо не е слушало и човеку на ум не е идвало (1 Кор. 2:9). Така в бъдещия век винаги с Господа ще бъдем, гледайки Христа, сияещ със светлината на Божеството“ (1 Сол. 4:17).

Бидейки зрител на това Божествено Откровение и обзет от Духа, Петър казал на Господа: добре е да бъдем тук (Мат. 17:4). Прекрасно и блестящо е видимото слънце, драгоценен и сладостен е настоящият живот: но колко по въжделена и приятна е тази самосъществуваща светлина, чрез която всичко се освещава! Колко по-драгоценен и сладостен е този самосъществуващ живот, чрез който всички ние живеем и се движим и съществуваме (Деян. 17:28). Как да не е добре да се не разлъчваме от доброто! Прочее, доколкото доброто трябвало да се разпространи на всички, т.е. на вярващите, а това трябвало да се извърши чрез кръстната смърт: то не било добре да остава на Тавор Този, Който се и въплътил, за да изкупи чрез кръвта Си Своето създание... Между това светъл облак осени апостолите и ги обхванал още по-голям страх, виждайки Иисуса Спасителя с Моисей и Илия в облака (Мат. 17:5). Облакът осенил не тъмното, а светлото: защото на Тавор се открива тайнството, от века и от родове скрито, и се явява непреставащата, вечната слава. И чу се от облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, т.е. този, смирено ходещ между вас, човек, Чието лице сега просия, Той е Моят Син, преди времето и вечно произлязъл от Мен, родилият, от Мен и в Мен и с Мен всякога пребъдващ, а не отпосле получил битие. В Когото е Моето благоволение, защото по благоволението на Отца се въплътил Единородният Негов Син, благоволението на Отца в Единородния Син извършило спасението на целия свят, благоволението на Отца в Единородния Син съединило всичко. Него слушайте: защото приемащите Него приемат Мен, Който съм Го изпратил, и непочитащите единородния и възлюбен Мой Син не почитат Мен, Отца, Който съм Го пратил. Него слушайте: защото Той има думи за вечен живот.

След като отпратил Моисей и Илия всеки на своето място, Христос Иисус застава сам пред очите на Апостолите, и заедно те слизат от планината, без да говорят никому нищо от видяното и чутото, защото така заповядал Господ. Защо, с каква цел? Тъй като Апостолите били все още несъвършени, все още не били напълно причастни на Светия Дух, то Господ направил това, за да не изпълни с печал сърцата им и да не би злобата на завистта да тласне предателя в ярост.

Тук, заедно с края на предмета на словото, и ние ще завършим своята реч. А вие завинаги съхранете в своята памет казаното. Нека винаги за вас да звучи Отеческият глас: този е не раб, не пратеник, не ангел, но Моят възлюбен Син, Него слушайте. И така нека внимаваме в Неговите заповеди: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце (Мат. 22:37). Първо се примири с твоя брат и тогава дойди и принеси дара си (Мат. 5:24). Не прелюбодействай и даже не се занимавай с излишно любопитство за чуждата красота. Не отнемай на другия неговата собственост, но нещо повече – дай на просещия от тебе и не отбягвай искащия ти назаем (Мат. 5:24, 27-28, 42). Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят. Прощавайте и ще ви се прости, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен, съвършени и милосърдни, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни (Мат. 5:44, 45, 48). Нека с всички сили да пазим тези Божествени заповеди, та и ние да можем да се насладим на Божествената красота на Господа Бога: сега – доколкото е възможно за отегчените от земната скиния тела, а после – по-ясно и по-чисто, когато праведниците възсияят като слънце и, освободили се от телесните нужди, подобно на ангелите, ще бъдат с Господа безсмъртни, при великото и славно откровение от небесата на Самия Господ и Бог и Спасител наш Иисус Христос, Комуто да бъде слава и власт  сега и винаги и во веки веков. Амин.

(превод: Ловчанска Света Митрополия)