Деян. 2:1-11, Йоан 7:37-52; 8:12
Когато е посеяно семе, върху него трябва да слезе силата на топлината и светлината, за да порасте.
Когато е посадено дърво, необходимо е да дойде силата на вятъра, за да го укрепи.
Когато домовладелецът построява дом, той прибягва към силата на молитвата, за да го освети.
Господ наш Иисус Христос посеял на нивата на този свят най-отбраното семе. Трябвало да слезе силата на Светия Дух, за да го съгрее и да освети това семе, та да расте успешно.
Бог Син посадил на дивото поле на смъртта дървото на живота. Трябвало да се извие върху него могъщият вятър на Бог Дух Свети, за да укрепи дървото на живота.
Превечната Премъдрост Божия създала за Себе Си дом от избрани души човешки. И Духът на силата и светостта Божия трябвало да слезе върху тези домове и да ги освети.
Божественият Жених избрал за Себе си Невеста, Църква от чисти души, и Духът на вечната радост трябвало да слезе, да обручи небето със земята и да облече Невестата в брачна одежда.
Всичко се извършило така, както и било предречено. Дух Свети бил обещан и Дух Свети слязъл. Кой би могъл да обещае слизането на земята на Всесилния Дух, освен Този, Който знаел, че Този Дух ще го послуша и ще слезе? А по отношение на кого би могъл Духът Всесилни да окаже така бързо Своето послушание, ако не по отношение на Този, към Когото Той има съвършена любов?
О, как съвършената любов е винаги готова на съвършено послушание! Да, защото съвършената любов не може да бъде съвършено изразена иначе освен в съвършено послушание. Любовта постоянно бди в желание и готовност да послуша своя възлюбен. А от съвършеното послушание произтича, като поток от мед и мляко, съвършената радост, която и съставлява притегателната сила на любовта.
Отец има съвършена любов към Сина и Духа. Синът има съвършена любов към Отца и Духа. И Духът има съвършена любов към Отца и Сина. По силата на тази съвършена любов Отец е най-ревностният послушник на Сина и Духа, и Синът е най-ревностният послушник на Отца и Духа, и Духът е най-ревностният послушник на Отца и Сина. Съвършената любов прави Отца съвършен слуга на Сина и Духа; и Синът – съвършен слуга на Отца и Духа; и Духът – съвършен слуга на Отца и Сина. Както никоя любов в сътворения свят не може да се сравни с взаимната любов на Божествените Ипостаси, така и никое послушание не може да се сравни с тяхното взаимно послушание. Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. – Да бъде Твоята воля. Не явяват ли тези думи съвършеното послушание на Сина към Отца? – Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш, - казал Господ Иисус Христос при възкресението на Лазаря; а по-късно Той веднъж възкликнал: Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя (Йоан 11:41-42; 12:28). Не показва ли всичко това съвършеното послушание на Отца към Сина? - Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя ... за да пребъдва с вас вовеки. – А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене (Йоан 16:7; 14:16; 15:26). И наистина, в петдесетия ден след Възкресението Утешителят Дух на истината слязъл върху тези, на които бил обещан. Не явява ли това съвършеното послушание на Светия Дух към Сина?
Това спасително правило, което апостол Павел повелява да се изпълнява от всички верни: преваряйте се в почит един към други; (Рим. 12:10), - в съвършенство е осъществено между Ипостасите на Света Троица. Всяка от Ипостасите се старае в почит да преварва Другите Две; както и Всяка желае в послушание да се умали пред Другите Две. И ако у Всяка от Божествените Ипостаси не би било това най-сладко и свято устремление да дарува Своята чест на Другите Две и да умали Себе си в послушание, то по силата на безконечната любов, която Всяка от Тях има към Всяка, Троичността на Божеството би потънала в някаква безразличност на Ипостасите.
И така, по силата на безграничната любов на Бог Дух Свети към Бог Син, Дух Свети в безгранично послушание е побързал да изпълни волята на Сина и е слязъл в предопределеното време върху апостолите. Бог Син твърдо е знаел, че Бог Дух Свети ще Го послуша, затова и така твърдо Той обещал Неговото съшествие на апостолите. А вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре, - заповядал Господ Иисус Христос на Своите апостоли. Не питайте, откъде Господ е знаел по-рано, че тази сила отгоре, или Дух Свети ще слезе на Неговите ученици. Господ е знаел по-рано не само това, но и всичко останало, що ще се случи до края на времената, та и след края на времената. Но, замисляйки се дълбоко именно в този случай, ще видите: това предведение и предсказание на Господа за съшествието на Светия Дух е предведение и предсказание само в това, че се отнася към външното събитие на това съшествие, но не в това, що касае съгласието на Духа и Неговото желание да изпълни волята на Сина и да слезе. Защото и преди още Господ да заговорил за съшествието на Духа, Той вече е имал ревностното и доброволно съгласие на Духа за това. По-точно, Дух Свети е и говорил чрез Него за Своето съшествие. Защото не е ли казано в Евангелието: Иисус, изпълнен с Духа Светаго (Лк. 4:1)? И не признал ли Сам Господ наш Иисус Христос в Назарет, че над Него се е изпълнило пророчеството на Исаия: Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните (Лк. 4:18)? Следователно, ясно е, че Синът се намира в безпреривно общение със Светия Дух, както и с Отца, - в общение на взаимна любов, послушание и радост. Помазанието на Духа свидетелства за живото и действително пребивание на Духа в конкретна личност. Така че как би могло Помазаникът да говори нещо за Самия Този Дух, ако Духът не би бил отпреди съгласен с това? А че Дух Свети пребивавал в нашия Господ Иисус Христос и бил съгласен с всяко слово, всяко дело и всяко обещание Иисусово, свидетелства и днешното Евангелско четиво.
А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Тук иде рече за празника Шатри, който се празнувал през есента в памет на въздигането на шатри в пустинята по време на странстването по нея на юдейския народ. Този празник се отбелязвал в седмия месец по юдейското изчисление, което съответства на нашия септември, и бил празник на велико веселие (Лев. 23:34; Втор. 16:13-14). Той се празнувал седем дни и последният ден, както се полагало, се отбелязвал особено тържествено, поради което се и наричал велик. Който е жаден, - възгласил Господ, - да дойде при Мене и да пие. Трудно е било в безводния Йерусалим да напои многолюдната тълпа и с обикновена, веществена вода. Специални водоносачи мъкнели вода за храмовите съсъди от Силоамския извор. Какво подбудило Господ да заговори за жажда и за вода? Може би жалването на ожаднелия народ? Може би видът на работещите водоносачи, които с труд избутвали вода от Силоам нагоре към планина Мориа, където се намирал храмът. А може би и обстоятелството, че това бил последният ден и затова Господ искал да се възползва от времето, за да напомни на хората с окаменели сърца за духовната жажда и да им предложи духовно питие. Някога Той казал на жената самарянка: който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее. И сега Той имам предвид същата животворяща вода духовна, сега, когато призовава всеки жаден: да дойде при Мен и да пие.
Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен. – Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Преди всичко Господ определя вярата в Себе Си. Той обещава награда на този, който право вярва в Него, т.е. вярва така, както е речено в Писанието. Той не иска в Него да вярват като в един от пророците. Та нали всички пророци са пророчествували за Него. И не желаел Той да бъде считан за втори Илия или Йоан Кръстител. Та нали и Илия, и Йоан били само слуги Божии и Негови предтечи. А Той не назовава Себе Си нито слуга Божия, нито нечий предтеча. Свещеното Писание говори за Него като за Син Божий, роден от Бога Отца във вечността и от Пресвета Дева Мария във времето. Когато апостол Петър изповядал такава вяра в Него, казвайки: Ти си Христос, Синът на Живия Бог (Мат. 16:16), - то Той похвали тази вяра. Когато старейшините и книжниците искали да Го смутят с разни хитросплетени въпроси, Той Сам ги смутил и заставил да замълчат пред позоваването на Свещеното Писание, където се говори, че очакваният Месия е не само Син Давидов, но и Син Божий (Мат. 22:41-46). Той иска в Него да вярват и като във висше откровение Божие, в което се съединяват всички останали откровения от началото до края. Извън Него празна е вярата, суетна е надеждата, невъзможна е любовта. А в това, че правата вяра в Него е спасителна, ще се убеди този, който право вярва. Как ще се убеди? Из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Под жива вода тук се разбира Дух Свети, както обяснява самият Евангелист: Това каза Той за Духа. И така, Дух Свети се вселява в този, който вярва в Сина Божий, и духовни живоносни реки потичат от неговата утроба. Но защо от утробата? Защото тялото в този живот у светиите е обител на Светия Дух, както и апостолът говори: Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго (1 Кор. 6:19)? Така говори апостол Павел на верните, върху които Дух Свети вече слязъл чрез вярата в Сина Божий. В по-тесен смисъл под утроба се подразбира човешкото сърце като съсредоточие на живота и телесен, и духовен. Същият апостол Павел говори: Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син (Гал. 4:6). И по този начин от сърцето като от главното светилище на Светия Дух се разливат духовни живоносни струи по целия човек, телесен и духовен. Вследствие на това у вярващия тялото става оръдие на духа човешки, а духът човешки – оръдие на Светия Дух. Целият човек бива очистен, просветен, утвърден и обезсмъртен от тези струи на Духа Бог, така че всичките му помишления, всичката му любов и всичката му дейност биват устремени към вечния живот. Потоците на неговия живот ще се преливат във вечността и потоците на вечността ще се преливат в неговия живот.
Но в същото време, когато Господ наш Иисус Христос говорил това, все още Дух Свети не бил върху тях, защото Иисус още не бе прославен. Т.е. Дух Свети все още не бил върху вярващите, но на Иисуса бил. Дух Свети още не бил започнал Своето действие в света в пълнота и във всичка сила, защото Господ наш Иисус Христос още не бил прославен, т.е. още не бил пренесъл Себе Си в жертва за човешкия род и не бил завършил Своето дело като Спасител на човеците. В домостроителството на спасението на човеците Отец достига пълнота на действие в света, когато изпраща Сина за делото на човешкото спасение; Синът достига пълнота на действие, извършвайки това дело на спасение като Богочовек; а Дух Свети достига пълнота на действие, като утвърждава, освещава и продължава делото на Сина. Но не бива да възприемаш това все едно че Синът и Духът не действат, когато действа Отец; или че Отец и Дух Свети не действат, когато действа Син; или че Отец и Син не действат, когато действа Духът. Да се отдалечи от тебе подобна злочестива и безумна мисъл. Защото, ето, още докато синът бил в пълнотата на Своето действие на земята, заедно с Него действали и Отец и Дух Свети, както това било явено при Кръщението на Йордан, както казал Сам Господ наш Иисус Христос: Моят Отец досега работи, и Аз работя (Йоан 5:17). Значи и Отец, и Син действат заедно и едновременно. Точно така заедно и едновременно действат Дух Свети и Син, както е видно от обещанието на нашия Господ Иисус Христос да изпрати на учениците Духа Утешител и при това Сам Той да остане с тях през всички дни до свършека на века. Троичното Божество е единосъщно и неразделно, но по отношение на сътворения свят То изразява Своето действие по-забележимо ту чрез Една Божествена Ипостас, ту чрез Друга. И така, когато Господ наш Иисус Христос обещал съшествието на Светия Дух на апостолите, Дух Свети бил в Него, така че може да се каже: доколкото това обещание изхождало от Бог Син, то изхождало и от Самия Бог Дух Свети.
Нека да видим сега как се изпълнило това обещание, или как станало съшествието на Бог Дух Свети, на което ние днес и посвещаваме този тържествен празник.
Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. По заповедта на Своя Господ апостолите оставали в Йерусалим и очаквали силата свише, която да им укаже какво следва да направят по-нататък. Всички те заедно и единодушно пребивавали в молитва, всички, като един човек, като една душа.
Съдържанието на душите прави душите човешки сходни или несходни; а съдържанието на душите на всички апостоли в това време било едно и също: техните души били напълнени с прославление на Бога за това, което било, и с очакване на това, което ще бъде.
И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий. Що за шум е било това? Не ли това шум от ангелско войнство? Не е ли това шумът на херувимските криле, който слушал пророк Йезекиил (Йез. 1:24)? Какъвто и да е бил, е бил не от земята, но от небето и не от земни ветрове, но от сила небесна. Този шум известява за съшествието на Небесния Цар, Бог Дух Утешител. Духът не е огън, както Той не е и гълъб. Но Той се явил на Йордан като гълъб, а сега се явява като огън. Там – за да означи невиността и чистотата на нашия Господ Иисус Христос, на Когото Той и слязъл; а тук – за да означи огнена сила, топлота и светлина: сила, изгаряща греховете, топлота, съгряваща сърцата, светлина, просвещаваща ума. Духът е безплътен и не се въплъщава в нито едно тяло, но при необходимост той се явява в такъв телесен вид, какъвто най-добре от всичко символизира значението на дадения момент. А защо Дух Свети в този случай се е явил във вид на разделящи се огнени езици, които се спрели по един върху всеки от апостолите, веднага ще стане ясно от случилото се по-нататък:
И наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. Ето и обяснение защо Бог Дух се е явил във вид на езици и при това разделящи се. За да стане Неговото първо действие това, апостолите да могат да говорят на други езици. А от тук е ясно, че от самото начало на Църквата Христова Евангелието за спасението било предназначено за всички земни народи, както и определил Господ след Своето Възкресение, като заповядал на апостолите: идете, научете всички народи. Защото след като юдеите, народ богоизбран, отхвърлили Господа и Го разпнали, Господ Победител придобил за Себе Си нови избраници от всички народи на земята и така възникнал нов богоизбран народ, не от един език, но от един дух, народ свят, или Църква Божия.
Защото как Христовите апостоли биха отишли при всички народи и биха научили всички народи, ако не знаеха езиците на тези народи? По този начин, първата сила, потребна на тези първи мисионери на Евангелието, за да могат да започнат своята мисия, била възможността да разбират чужди езици и да говорят на тях. Ако те биха започнали да изучават много чужди езици по обичайния начин и способ, то кога биха ги изучили? И за целия си живот не биха изучили това, което Дух Свети ги научил в един миг. Защото, погледнете, колко различни народности, говорещи на различни езици, се били събрали тогава в Йерусалим: партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби!
Всеки ги слушал да говорят на неговото наречие. И всички се изумявали и дивили. Те виждали пред себе си люде прости, с прости маниери, прости на вид и облекло, и всеки ги слушал да говорят на неговия роден език за великите дела Божии. Как да не се изумяваш на това? Как да не се дивиш? Други, не знаейки как да обяснят всичко това, започнали да говорят: със сладко вино са се напили. Но така се случва често: на пияните хора трезвият им се струва пиян, и за безумните разумният изглежда безумен. Венчаните за земята и от земята опиянени – как и биха могли те да съдят иначе за хора, изпълнени с Дух Свети, за духоносци, говорещи, според както Духът им давал да известяват? Хората на рутинността не обичат изненадите и, когато неочаквани неща се случват, те ги посрещат или с гняв, или с насмешка. Но Дух Свети не е като човека, насилствено да нахлува в чужд дом. Той влиза там, където за Него доброволно отварят дверите на дома и където Го очакват като най-скъпия и най-желан Гост. Апостолите с нетърпение Го чакали и Той слязъл върху тях и се вселил в тях. Той слязъл върху тях с шум – не застрашаващ, но радостен.
О, братя, как се радва Дух Свети с радост неизречима, когато намери чисти и открити души, очакващи Го! С радостен шум Той се вселява в тях и ги обдарява със Своите богати дарове. Като огън влиза Той в тях, за да попали и последните издънки на греха; като светлина – за да ги осияе с незаходимата небесна светлина; като топлина – за да ги съгрее с топлотата на Божествената любов, с която се съгряват безсмъртните ангелски войнства в Царството Божие. („Както светилникът, макар и да е пълен с елей и фитил да има, но ако не бъде запален с огън, си остава целия тъмен, така и душата, видимо украсена с всички добродетели, ако не стане причастна на светлината и благодатта на Светия Дух, си остава все още погасена и омрачена и делата й са все още нетвърди; защото подобова те да бъдат изпитани и явени от светлината (Еф. 5:13)“. Преп. Симеон Нови Богослов. Слово 59). С дара на езиците надарил Той апостолите като със Свой пръв дар, който повече от всичко им бил потребен в това време. Но по-късно Той, отново в съответствие с потребностите на апостолското служение, изливал над тях и други дарове: дара на чудотворството, дара на пророчеството, дара на разсъждението, дара на словото, дара на търпението, дара на вътрешния мир, дара на непоколебимата вяра и надежда, дара на боголюбието и човеколюбието. Обилно и радостно раздавал Дух Свети тези дарове не само на апостолите, но и на техните приемници, и на всички светии на Христовата Църква досега, в съответствие с потребностите и чистотата на човека. Чрез своето велико дело на земята Господ наш Иисус Христос принесе велика радост и на Отца, и на Светия Дух. От първите райски дни на Адама Дух Свети не е имал тази радост, каквато е имал Той в деня Петдесетница, когато Бог Син създал за Него възможността да действа сред хората в пълна сила. Истина е, че Той непрекъснато е действал върху човешкия род и когато последният се е намирал в оковите на греха, от грехопадението на Адам до Христовото Възкресение; но тогава Неговото действие утеснявал и възпирал човешкият грях. По тесен и претесен път ходил Той тогава сред людете, изливайки елей в лампадата на живота само дотолкова, че съвсем да не угасне. Той действал и чрез законите на природата, и чрез човешките закони, и чрез пророците и царете, и чрез художниците и мъдреците – дотолкова, доколкото те можели и искали да се предадат на Неговото действие. Където и да капнела в праха земен сълза, породена от жажда за правдата Божия, - това било от топлотата, която Той съгрявал в сърцето човешко. Където и да заблестяла светлата мисъл на мъдрец за Единия безсмъртен Бог – тя била Негова искра, хвърлена в душата човешка. Където и художник да съчинял, изваял или нарисувал някоя сказка от живота, която макар и малко отваряла очите на ослепеното човечество за видението на Божията истина, - там Той се докосвал със Своето животворящо дихание до човешкия дух. Където и рицар с вяра в Бога да жертвал себе си, да ставал на защита на потъпканата истина и правда, - и тук Той вливал Своите сили в сърцето човешко. Но всичко това без голям размах и голяма радост. Всичко това били само трохи, хвърлени на гладните пленници в тъмницата. Когато Господ и Бог наш Иисус Христос съкрушил тъмницата на греха и смъртта и извел пред Светия Дух дванадесетте Свои апостоли, като дванадесет светли царски чертози, тогава Бог Дух Свети с радостен шум и с пълнотата на Своето действие се вселил в тях. Бог Дух Свети, скърбящ още от времето на Адамовия грях, тогава за първи път с велико дихание, с велик размах и с велика радост отново започнал в людете Своето неограничено действие на сила и вдъхновение.
Или, за да разберете по-добре възползвайте се от следното сравнение. Слънцето свети и зимата, и пролетта. Но неговата светлина и топлина не могат да доведат до това, каквото и да било да поникне от снега. А през пролетта светлината и топлината на същото слънце правят от земята да поникне и израсте всичко, що е посеяно. Учените казват, че през зимата земята се отклонява от слънцето, така че снежните краища се намират по-далеч от него и приемат светлината му чрез наклонени, а не отвесни слънчеви лъчи. През пролетта земята се обръща към слънцето, снежните краища се оказват близо до него и слънчевата светлина и топлина слизат чрез по-отвесни лъчи. От Адама до Христа душата човешка е била подобна на земята в зимно време. Дух Свети светил и греел, но душата човешка поради своята греховна изкривеност и отделеност от Бога сякаш оледенела и в нея нищо не могло да никне и принася плод. Господ наш Иисус Христос изправил душата човешка и я приближил до Бога, очистил я от леда и снега, разорал я и посеял в нея Божествено семе. И тогава Дух Свети, като пролетно слънце, започнал чрез Своята сила да отхранва и явява дивни и сладки плодове на нивата на душата човешка. Никога зимата не ще може да повярва в чудесата, с които пролетта обсипва земята. Така и хората, отклонили се от Светия Дух, живеещи с душа, покрита с леда и снега на собствените им самоизмами, никога не ще могат да поверяват в това, с какви чудесни дарове Дух Свeти украсява приближилите си към Него и застанали под отвесните лъчи на Неговата Божествена светлина и топлина. Да, как би могъл ескимосът, който се е родил и целия свой живот е прекарал сред лед и сняг, да повярва на пътника из южните краища, разказващ му за цветята и дърветата, за пъстрите поля и зелените хълмове?
Така и някои люде, пристигнали от отделената от Бога страна, оледенела и помрачена от греха, не повярвали на апостолите, когато те започнали да благовествуват за живия Бог, Който е на небесата, за Отец, Който призовава към Себе Си всички, желаещи да са наричат Негови чеда; за Сина Божий, Който се явил в света като Човек, живял с хората, пострадал за хората, възкръснал в сила и се възнесъл в слава; за Светия Дух, Който слязъл на тях и ги обдарил с дарове небесни; за светлото и безсмъртно наше отечество на небесата, от което ни разделя единствено грехът; за чистотата на живота, която се иска от нас, за да бихме могли да се възвърнем в това свое небесно отечество и да станем съслужители и братя на ангелите във вечния живот. Едни повярвали на тази радостна вест, а други – не. От Божествените апостоли се разливали реки от жива вода по целия свят. Едни дошли и се напили от тази вода жива, а други не. Апостолите ходили сред хората като богове, вършейки чудеса, лекувайки всяка болест и всяка немощ, проповядвайки покаяние и прощение на греховете. Едни ги приели с радост, а други отхвърлили с гняв и насмешка. Тези, които ги приели, и сами вкусили от общението със Светия Дух и изпитали действието на Духа Свети в себе си. Така домът на истината, краеъгълният камък на който е Господ наш Иисус Христос, се осветил от Духа Всесвети, разпространил се на всички четири страни на света и със своя връх се извисил до най-високите висоти небесни.
Отбелязвайки този ден като празник на Светия Дух, благоизволил по силата на безконечна любов към Бог Син с безконечна радост и послушание да слезе на земята и да вземе в Своите всесилни ръце делото на човешкото спасение, ще спомним в благодарствени песнопения и Пресвета Дева Мария, на Която Дух Свети слязъл по-рано отколкото на апостолите. На апостолите Бог Дух слязъл като на Църква, като на единодушно общество от светии; на Богоматер – като на особено избрана Личност. Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени, - благовестил архангел Гавриил на Пресвета Дева. И Тя чрез силата на Светия Дух родила Плод най-прекрасен, от Който благоухаят небето и земята и с Който се хранят всички верни от началото до края. О, Пресвета, Пречиста Богородице, заря и люлка на нашето спасение, наш образец на смирение и послушание, Застъпница и Молитвеница наша у престола Божий, моли се непрестанно със светите апостоли за нас!
О, Царю Небесни, Утешителю, Дух на истината, дойди и при нас, и се всели в нас, и пребивавай в нас като сила, светлина и топлина; като живот наш и радост наша! И очисти ни от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души! Изпълни сърцата ни с радост и устата ни – с пение, та да славим и величаем Теб с Отец и Син – Троица Единосъщна и Неразделна, сега и винаги, във всички времена и во веки веков. Амин.
(превод: Ловчанска Света Митрополия)