Има два пътя, противоположни един на друг - път широк и просторен и път тесен и скръбен. Двама са и водачите и всеки от тях се опитва да привлече (пътниците) към себе си. Водачът по гладкия и полегат път е измамник; това е лукав демон, който чрез удоволствията увлича вървящите след него към гибел.
А водач по неравния и стръмен път е добър ангел, който чрез голямата трудност на добродетелта води вървящите след него към блажен край. Докато всеки от нас е младенец и тича след онова, което доставя наслада в настоящето, не се грижи ни най-малко за бъдещето. Но щом стане мъж и понятията му се изградят, той сякаш вижда, че животът пред него се дели на две и води ту към добродетелта, ту към порока; и поглеждайки често към тях с душевното си око, различава кое е присъщо на добродетелта и на порока. Животът на грешниците показва в себе си всички наслади на настоящия век. Животът на праведните показва само благата на бъдещия век. Пътят на спасяваните колкото бъдещи блага обещава, толкова трудности в настоящето представя. А сластолюбивият и невъздържан живот предлага не очаквана впоследствие, но сегашна наслада. Затова всяка душа се замайва и не може да устои сред помислите. Щом си спомни за вечното, избира добродетелта; а щом насочи поглед към настоящето, предпочита удоволствието. Тук вижда угаждане на плътта, а там - нейното поробване; тук - пиянство, а там - пост; тук - необуздан смях, а там - обилни сълзи; тук - танци, а там - молитва; тук - флейти, а там - въздишки; тук блудство, а там - девство. И понеже истинското добро е леснопостижимо от разума само чрез вярата (тъй като е отдалечено от нас и око не е виждало и ухо не е чувало), а сладостта на греха ни е под ръка и насладата се влива в нас през всяко сетиво, блажен е този, който не се е увлякъл към гибелта чрез примамките на удоволствието, а с търпение очаква надеждата за спасение и при избора на единия или на другия път не е поел по пътя, водещ към злото.
Св. Василий Велики
***
А като хваля добродетелта, ще хваля Самия Бог, от Когото в хората е добродетелта и дарът на възраждането или на завръщането при Него чрез сродно озарение. Защото сред многото и големи дарове, които сме получили или ще получим от Бога и чиито брой и величие никой не може да изрече, най-големият и най-силно свидетелстващ за Божието човеколюбие към нас е стремежът ни към Него и родството ни с Него.
Каквото е слънцето за видимите същества, същото е и Бог за духовните. Едното осветява видимия свят, Другият - невидимия. Едното прави телесните погледи слънцевидни, Другият прави разумните естества богоподобни. И както слънцето, осигуряващо възможност на виждащия да вижда, а на виждания да бъде виждан, само е много по-превъзходно от видимото, така и Бог, устройващ мислещите същества да имат дар да мислят, а мислимите да бъдат предмет на мислене, Сам е над всичко мислено и всяко желание се спира на Него и не отива никъде по-далеч. Защото над Него няма нищо по-висше и даже най-любомъдрият, извисен и изследователски ум не намира съвършено нищо. Бог е последното от желаемите, успокоението на всички минали умозрения. Който е успял с помощта на разсъдъка и на умозрението да разкъса веществото и плътския (ако го нарека така) облак или покривало, да се приближи до Бога, доколкото това е достъпно за човешката природа, и да се съедини с пречистата светлина, той е блажен както поради издигането оттук, така и поради тамошното обожение, към което го водят истинското любомъдрие и извисяването над материалната двойственост заради единството, умопредставяно в Троицата=
Св. Григорий Богослов
***
И така, ние винаги трябва да имаме бодрост и голямо усърдие, и ако така настроим съвестта си, че намразим предишния си порочен живот и изберем противоположния път с такава сила, с каквато желае и изисква Бог; няма да изгубим нищо във времето, тъй като мнозина, бидейки последни, са изпреварили първите. Тежко е не падението, а това, че след като са паднали, лежат и вече не стават - това, че доброволно правейки зло и пребивавайки в безгрижие, прикриват слабостта на волята с помисли на отчаяние. На такива хора и пророкът, недоумявайки, казва: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат (Иер. 8:4)? А ако ти ни попиташ за тези, които, след като са повярвали, отново са паднали, то всичко казано се отнася и за тях; защото, който е паднал, той преди е бил в числото на стоящите, а не на лежащите, иначе как би паднал?
Св. Йоан Златоуст
