Ще ви попитам, братя, какво е нужно човек да стори, за да се отрече напълно от света? Какво ще ми кажете в отговор? Ще ми кажете: "нужно е да стане монах". Да, така е, братя, съгласен съм с вас, но въпреки всичко, по моему, това не е достатъчно; нужно е и нещо друго. Какво е то?

- Ваше Високопреосвещенство, какво трябва да си пожелаем на Рождество Христово?

- На Рождество Христово ангелското славословие, с което е възпят новородилият се богомладенец Господ Иисус Христос, е било "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение". Ние, хората, много искаме на земята да има мир, а не войни. Да се разбираме, да има взаимна любов, зачитане и уважение. Когато славословим Бога не само на думи, а и на дела и се стараем да изпълняваме неговите евангелски заповеди, тогава действително ще настъпи мир и благоволение, което наистина е най-скъпото нещо за земния живот. Знаете колко хубаво е общуването с човек, от когото струи мир и любов, и колко трудно е с такъв, който внася разпри и дрязги. Така че нека празникът Рождество Христово ни донесе мир, любов, благоволение, надежда, радост, търпение. И с Божия помощ да знаем, че Господ, който се е родил, заради нас е готов и във всичко друго да ни помогне, ако търсим неговата помощ.

Тази, Която в древността предвъзвести пророческият лик... Мария Богооткровица, с вяра да възхвалим: днес се въвежда в Святая Святих, за да се възпитава за Господа. (Икос на утренята)

Днес, братя, почитаме тържествения спомен за Въвеждането в храма на Пресвета Богородица.

Как да възпитаваме децата си по християнски

Коренът на всяка добрина е сърцето на човека; в Библията е казано, че от него излизат и добри, и зли помисли. Следователно да бъде образован само умът, това е малко, а трябва повече да се образова сърцето. “Блажени са - казва Господ в светото Евангелие - чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). Виждате ли? Чистите по сърце, а не високите по ум, ще видят Бога, което означава - повече да се грижим за сърцето. И действително: каква полза от умния, ако има зло сърце? А човек простосърдечен и да не е много умен, но понеже е добър, то с него може да се живее. 

Не унивай. Не мисли за лошото! Господ е редом с теб. Той всичко вижда. Той е милостив и ще те помилва, Той и сега е милостив към теб, макар и да си болен и опечален. Той изпитва твоето мъжество. Изпитва вярата и надеждата. Бие всеки син, който приема, - говори апостолът (Евр. 12:6), който сам много пъти бил бит. Юдеите ми удариха пет пъти по четиридесет удара без един, три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял (2 Кор. 24-25).

Веднъж при отец Йоан Крестянкин дошъл важен млад човек, випусник на духовната академия и, след като се представил, между другото заявил:

- Аз съм богослов!

Отец Йоан твърде много се удивил и запитал:

- Как – четвъртият!

- Геронда, вчера Вие ни казахте, че сте чувствали всички хора, с които се се срещали в миналите дни, свои братя. Какво представлява духовното родство?  

- С всички хора ни сме братя по плът. Всички ние сме братя, всички – раби на Бога. А ние вярващите, освен това, сме и по благодат Божии деца, изкупени с Божествената Кръв на нашия Христос. В духовния живот ни сме родственици по плът в Адама и родственици по дух в Христа.

Седеше Адам тогава и плачеше срещу рая на сладостта; с ръце се биеше по лицето и казваше: Милостиви, помилвай ме, падналия.

Видя Адам ангела, който го изгони и затвори вратата на божествената градина, въздъхна горестно и говореше: Милостиви, помилвай ме падналия.

Съжали се, о раю, над твоя обеднял господар и със шума на листата си умоли Създателя да не те затваря: Милостиви, помилвай мене, падналия!

Деян. 2:1-11,  Йоан 7:37-52; 8:12

Когато е посеяно семе, върху него трябва да слезе силата на топлината и светлината, за да порасте.

Когато е посадено дърво, необходимо е да дойде силата на вятъра, за да го укрепи.

Когато домовладелецът построява дом, той прибягва към силата на молитвата, за да го освети.

Господ наш Иисус Христос посеял на нивата на този свят най-отбраното семе. Трябвало да слезе силата на Светия Дух, за да го съгрее и да освети това семе, та да расте успешно.

 “Да мислим за Бога е по-важно отколкото да дишаме и ако може да се изразим така: освен това не сме длъжни да правим нищо повече” /Св. Григорий Богослов, “Творения” ч.3, Москва, 1844г. стр. 8-9/. Според св. отец, стремящият се към Бога човек не бива да удържа в разума си нищо повече освен влечението към Бога. Стремежът към Бога, изразен по естествен начин като мислене за Него, е възможен единствено при условие на Неговото познаване. Това е висшата степен на духовното знание, в което се разпознава и призовава духовната природа на човека, по милостта Божия способна да възприема Божествената благодат. Затова възможността за благодатно влечение към Бога, устремеността на човешкия дух към Източника на живота, истината и доброто е най великият дар Божий, чрез който човек става носител на доброто, познава истината и достига вечния живот и покоя в Бога.

Възлюбени,

Ето сега светло празненство! Дойдете, ликувайте, да се насладим на това предивно чудо! Като отхвърлим житейския мрак, нека просветлим телесните си очи и да се издигнем с духа си, за да съзерцаваме предивното успение на Майката на Господа: да видим и Неговите ученици, дошли върху облаци и събрали се да съпроводят пречистото тяло на истински пречистата и преславна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария.

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Когато нашият Бог и Спасител Иисус Христос поради своето голямо и неизказано човеколюбие се смили над човешкия род, понеже не можеше да понася да бъде завладяно Неговото създание чрез дяволската измама, Той доброволно понизи Себе Си и се въплъти от Светия Дух и от пречистата и славна Богородица и Приснодева Мария. Той се яви на земята и живя между човеците. Като беше с образ, напълно еднакъв на нашето тяло, Господ осъди греха чрез своята плът, та онези, които умират чрез Адам, да оживеят чрез Иисус Христос.

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ

от св. Климент Охридски

Сега светлозарното слънце просветлява с блясък небосвода при възлизането нагоре на огнените коне. Сега отново цялата вселена, озарена от светлозарни лъчи, тържествува от радост, празнувайки свято пресветлата памет на огненосния пророк Илия. Наистина този предивен Илия изгря на земята като слънце, просветли целия свят с изрядни чудеса и знамения и ревностно изгори противниците и непокоряващите се на истината.

Братя,

Трябва да се погрижим в този кратък живот за спасението си. Нека се боим от нашия Господ, като се надяваме да получим онези неизказани благословения и небесния живот при ангелите и Бога, онази неизразима слава и оня светъл чертог, в който пребивава Църковният Жених заедно със своя Отец и със Светия Дух.

БЕСЕДА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА. Гл. VI, ст. 24–27.

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре“. (Мат. 6:24)

(Св. Иоан Златоуст. Тълкование на Еванглеието от Матея. Беседи 16-44. Издание на Свещеническите братства в България. С., 1935, с 84-91.)

1. Виждаш ли, как Христос малко по-малко отстранява пристрастието към сегашните блага и, като предлага обширно слово за презрение на богатствата, разрушава властничеството на сребролюбието?

Дойди, благочестиво събрание, да съставим сега празненство; дойди, нека възтържествуваме със Силите във висините. Дойди и, послушни на зова на пророк Давид, да пеем на нашия Бог, да пеем на нашия Цар, да пеем: защото Бог е Цар на цялата земя; нека пеем разумно (Псал. 46:7). В днешния ден на Тавор от очите човешки било видяно невижданото: било видяно тяло земно, сияещо с Божествена светлина, - тяло смъртно, изпускащо славата на Божеството.