Когато ти е тежко, спомни си, че дори Божията Майка изтърпя такива скърби през земния си живот, каквито не бихме могли да понесем. Пред очите Ѝ разпнали Господа Иисуса Христа. Какво ли Ѝ е било да претърпи това? Всички приятели на Спасителя претърпели мъченическа смърт. А мъчениците?...

О, Богомайко! О, Всепета! О, Владичице! Дай всекиму, който Те призовава, да достигне при Теб във вечния ден и лице в лице да Ти се поклони.

Авва Исаак Тивейски отишъл в един манастир, където видял монах да съгрешава и го осъдил. Когато се върнал в пустинята, дошъл Ангел Господен, застанал на входа и рекъл: „Няма да те пусна“. Аввата го умолявал да му каже причината за това.

Гневът не помага с нищо, само наранява тези, които са ядосани.
Поради гордост и тщеславие често стават недоразумения. Да се отнася унизително може всеки, но никой друг освен нас самите не може да ни унижи, освен нашите дела и постъпки. Трябва да запазите спокойствие, дори когато другите се опитват да предизвикат гнева ви нарочно.

Когато при стареца Кирил Павлов дошли хора и му казали, че в наше време храмовете са пълни и можело да се надяваме, че вярата в народа е започнала да укрепва, отец Кирил помолил да му напълнят едно ведро с вода. Когато го направили, той рекъл: „Ето това е броят на хората, които сега идват в храма“. След това старецът поискал да излеят водата… И когато я излели, обратно се стекли само три капки. Отец Кирил пояснил: „А това са тези, които се спасяват сега.“

Моята дъщеря Мариам по рождение имаше проблеми със здравето. Тя бе няма, не можеше да говори. Единственото, което можеше да произнесе, бе звука „у“. С него тя се опитваше да ни каже какво иска и какво я тревожи. Обиколихме всички лекари в града, но резултат нямаше. На практика тя бе няма и ние свикнахме с това. Един прекрасен ден ме осени идеята да отидем с дъщеря ми на могилата на стареца Гавриил(Ургебадзе). Цялото семейство отидохме в Самтавро и преклонихме колене на могилата на стареца Гавриил. По това време той още не бе канонизиран.

Отговорът на нашето неспокойство не са наркотиците, алкохола, успокоителните или психиатричното лечение. То не може да се изцели чрез йога или пък някоя нова ню-ейдж източна медитативна практика.

Веднъж една жена, чийто син бил починал, дошла при св. Гавриил (Ургебадзе) и го попитала: „Защо някои хора умират млади?“ Старецът ѝ разказал следната история:

В едно село живеела благочестива жена. Еднинственият ѝ син умрял и тя се оплакала на Господ: „Аз съм единствената вярваща в селото. Другите ме презират и подиграват поради любовта ми към Теб. А сега ти ми отне едничкия ми син. Защо?“

Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, - и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. (Пс. 138: 7-10).

За истинския християнин е без значение кога ще стане война или ще настъпи преследване. Истинският християнин е винаги подготвен, готов със запаления светилник на своята душа да посрещне младоженеца Христос. Истинският християнин не живее в страх и тревога кога ще се обяви война или дали ще се изсипят бомби върху него.

Не се заглеждай в красотата на човешкото лице, а гледай на неговата душа; не гледай на облеклото на неговото тяло (одеждата е временна), а гледай на това кой ги облича; не гледай великолепието на дома, а гледай на живеещия, кой живее в него и какъв е – иначе ще оскърбиш Божия образ в човека, ще обезчестиш царя, като се поклониш на неговия слуга, а на него не ще въздадеш ни най-малката подобаваща му се чест.

Не се тревожете. Понякога по-лошо от това да си болен е да се боиш от разболяване. Оставете нещата на Господ. Това, което Бог ви дава е най-доброто за вас. Бог никога не ще ви даде кръст, без първо да го прецени и измери много внимателно, така че този кръст да доведе до духовното ви израстване.

За да изцели душата и тялото на човека, от две хиляди години Православната църква му дава правото да участва в нейните св. тайнства. 

Църквата никога не е била притеснена от обстановката на съвремението – на непочтително отношение към всичко.  Напротив, преживя случващото се и извърши голямо чудо. Възможно ли е Христовото причастие да причини болест или най-малка вреда? Възможно ли е Тялото и Кръвта на нашия Господ да замърсят нашето тяло и кръв? Възможно ли е ежедневният опит, който имаме от две хиляди години, да бъде поставен под въпрос поради рационалността и плиткостта на нашето време?

Вярващите, здрави и болни, са се причастявали със Св. Причастие от векове от обща свещена чаша (потир), посредством обща лъжичка, която ние нито измиваме, нито някога сме дезинфекцирали и въпреки това на никого нищо не се е случило.

Веднъж св. Порфирий Кавсокаливит попита един поклонник, дошъл да го посети:

- Знаеш ли тропара, който започва така: „Празнуваме умъртвяването на смъртта…“?

- Да, отче, знам го.

- Тогава го кажи.

За Възкресение Христово Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил възглави празничната св. Литургия в катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ – Ловеч. На архиерея съслужиха прот Михаил Ковачев, ст.ик. Любомир Казашки и дякон Петър Милошов.

През последния месец станахме свидетели на активна кампания срещу Църквата, която по своята агресивност и откровена сатанинска злоба няма аналог в по-новата история на Православието. Този път враговете на Православната Църква са се прицелили в нейното сърце – Светата Евхаристия, която е средоточие на нашата вяра, копнеж и живот. И ако религиозната неграмотност и неверието на обществото, външно на Църквата, обяснява и тяхното неверие в нейните освещаващи средства, то буди недоумение безсилието на някои пастири да признаят със сърце и уста невъзможността от Св. Причастие да се предава каквато и да било зараза. Не само недоумение, но и възмущение будят и разсъжденията на един от клириците на Варненска Епархия, о. Теодор Стойчев по този въпрос, които активно се разпространяват в Интернет пространството през последните дни и са намерили своята трибуна, естествено, на сайта dveri.bg.

„Моят съпруг С., 46-годишен, влезе в болницата „Благовещение“ през август 2007 г. с инфекция на дихателната система и силна треска. Тук ще де добавя, че страдаше и от захарен диабет и сънна апнея, които утежняваха състоянието му, както и остра инфекция на пикочните пътища, която в онзи ден не беше диагностицирана, защото беше минал през десетдневно лечение с антибиотик. Когато приключи с антибиотика, започна отново силна треска (с температура 40-41 градуса) и така се принудихме да го закараме в болницата.

Хранителният пост не ни носи полза, ако не допринася за духовното ни обновление. Необходимо е по време на пост да променим целия си живот и да практикуваме добродетелите.

Един от братята запитал авва Пимен следния въпрос: „Какво да направя? Мислите ми ме връхлитат и ми казват,че греховете ми са опростени и ме карат да се ровя в прегрешенията на другите братя.“

Докато умиращият човек отправя последните си слова към нас, внезапно думите пресекват, очите потъмняват, устата замлъква, гласът се парализира от пристигането на Господните служители, когато вдъхващите трепет войнства я обсаждат, а Божествените съдебни изпълнители приканват душата да напусне тялото и неумолимо я отвеждат към съдилището…