Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, - и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. (Пс. 138: 7-10).

За истинския християнин е без значение кога ще стане война или ще настъпи преследване. Истинският християнин е винаги подготвен, готов със запаления светилник на своята душа да посрещне младоженеца Христос. Истинският християнин не живее в страх и тревога кога ще се обяви война или дали ще се изсипят бомби върху него.

Не се заглеждай в красотата на човешкото лице, а гледай на неговата душа; не гледай на облеклото на неговото тяло (одеждата е временна), а гледай на това кой ги облича; не гледай великолепието на дома, а гледай на живеещия, кой живее в него и какъв е – иначе ще оскърбиш Божия образ в човека, ще обезчестиш царя, като се поклониш на неговия слуга, а на него не ще въздадеш ни най-малката подобаваща му се чест.

Не се тревожете. Понякога по-лошо от това да си болен е да се боиш от разболяване. Оставете нещата на Господ. Това, което Бог ви дава е най-доброто за вас. Бог никога не ще ви даде кръст, без първо да го прецени и измери много внимателно, така че този кръст да доведе до духовното ви израстване.

За да изцели душата и тялото на човека, от две хиляди години Православната църква му дава правото да участва в нейните св. тайнства. 

Църквата никога не е била притеснена от обстановката на съвремението – на непочтително отношение към всичко.  Напротив, преживя случващото се и извърши голямо чудо. Възможно ли е Христовото причастие да причини болест или най-малка вреда? Възможно ли е Тялото и Кръвта на нашия Господ да замърсят нашето тяло и кръв? Възможно ли е ежедневният опит, който имаме от две хиляди години, да бъде поставен под въпрос поради рационалността и плиткостта на нашето време?

Вярващите, здрави и болни, са се причастявали със Св. Причастие от векове от обща свещена чаша (потир), посредством обща лъжичка, която ние нито измиваме, нито някога сме дезинфекцирали и въпреки това на никого нищо не се е случило.

Веднъж св. Порфирий Кавсокаливит попита един поклонник, дошъл да го посети:

- Знаеш ли тропара, който започва така: „Празнуваме умъртвяването на смъртта…“?

- Да, отче, знам го.

- Тогава го кажи.

За Възкресение Христово Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил възглави празничната св. Литургия в катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ – Ловеч. На архиерея съслужиха прот Михаил Ковачев, ст.ик. Любомир Казашки и дякон Петър Милошов.

През последния месец станахме свидетели на активна кампания срещу Църквата, която по своята агресивност и откровена сатанинска злоба няма аналог в по-новата история на Православието. Този път враговете на Православната Църква са се прицелили в нейното сърце – Светата Евхаристия, която е средоточие на нашата вяра, копнеж и живот. И ако религиозната неграмотност и неверието на обществото, външно на Църквата, обяснява и тяхното неверие в нейните освещаващи средства, то буди недоумение безсилието на някои пастири да признаят със сърце и уста невъзможността от Св. Причастие да се предава каквато и да било зараза. Не само недоумение, но и възмущение будят и разсъжденията на един от клириците на Варненска Епархия, о. Теодор Стойчев по този въпрос, които активно се разпространяват в Интернет пространството през последните дни и са намерили своята трибуна, естествено, на сайта dveri.bg.

„Моят съпруг С., 46-годишен, влезе в болницата „Благовещение“ през август 2007 г. с инфекция на дихателната система и силна треска. Тук ще де добавя, че страдаше и от захарен диабет и сънна апнея, които утежняваха състоянието му, както и остра инфекция на пикочните пътища, която в онзи ден не беше диагностицирана, защото беше минал през десетдневно лечение с антибиотик. Когато приключи с антибиотика, започна отново силна треска (с температура 40-41 градуса) и така се принудихме да го закараме в болницата.

Хранителният пост не ни носи полза, ако не допринася за духовното ни обновление. Необходимо е по време на пост да променим целия си живот и да практикуваме добродетелите.

Един от братята запитал авва Пимен следния въпрос: „Какво да направя? Мислите ми ме връхлитат и ми казват,че греховете ми са опростени и ме карат да се ровя в прегрешенията на другите братя.“

Докато умиращият човек отправя последните си слова към нас, внезапно думите пресекват, очите потъмняват, устата замлъква, гласът се парализира от пристигането на Господните служители, когато вдъхващите трепет войнства я обсаждат, а Божествените съдебни изпълнители приканват душата да напусне тялото и неумолимо я отвеждат към съдилището…

Бягай от греховните места като от чума.

Смиреният човек, живеещ духовен живот, когато чете Св. Писание, отнася всичко към себе си, а не към другия.

А младежите желаят да бъдат богове, младите искат да властват и владеят. И ето, те отиват при индусите, будистите, кришнарите и се учат на духовност, източните култове превземат Православна Русия. Необмисленото увлечение в окултизма, това доброволно любопитно обръщане към бесовете, отначало се превръща в трагедия, а сетне и гибелен край за съблазнилите се.

В Шанхайските гета имало случаи на изядени от уличните кучета малки момиченца, които били изхвърляни направо в контейнерите за смет. Когато вестниците излезли с материали за тези случаи, архиепископ Йоан казал на г-жа Шахматова да отиде да купи две бутилки китайска водка, при което тя изпаднала в потрес. Но ужасът ѝ станал още по-голям, когато той поискал тя да го придружи в същите тези гета, където се знаело, че често се случват убийства.

Не бива човек да казва, че е невъзможно да се достигне добродетелен живот, а да рече, че това не е лесно.

Какво е Православието? Православието е истината. То е правилната догма на Бога, както ни е предадена от Въплътения Господ чрез Неговото необикновено учение, Неговият свят живот и освободителната Му саможертва; и което впоследствие е детайлизирано от боговдъхновените ум и сърце на св. ап. Павел; както ни е предадено от любимия Ученик, св. евангелист Йоан, както и от останалите Евангелисти и Апостоли, озарени от Небесната светлина на Светия Дух; както ни е предадено от духопросветлените отци от Александрия, Константинопол, Кападокия, Сирия и по-късно - Света Гора. Всички тези хора, от досточтимия Поликарп (ученик на Апостолите) до св. Никодим Светогорец (упокоил се в началото на 19 век), които чрез тяхната мъдрост, святост, саможертва и борба ни повериха като наследие правилната вяра и живот; съкровищницата на Православното предание.

Ето ви белег: ако сте притеснени за нещо, това означава, че не сте се предали изцяло на Божията воля, макар за изглежда, че живеете според Неговата воля.

На света съществуваше ужасяваща, тъмна бездна, обитаване от изтерзани затворници. И внезапно великолепен могъщ орел прелетял над тази бездна. Той разперил своите криле и извикал: „Всички вие, гниещи в тази бездна! Хванете крилете ми, дръжте се здраво за тях, ще ви измъкна към слънцето.“