Ако сърцата ни са с Господ, тогава и нашите езици, ръце, крака – цялото ни тяло – не може да бъде против Бога. Вашето сърце! Вашето сърце! Пригответе сърцето си за Господа.

В Евангелието е казано: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“(Марк 8:36). Ето колко скъпоценна е човешката душа! Тя е по-драгоценна от целия свят, с всичките му съкровища и блага.

„Това се случи по време на войната – разказва Мария Александровна – Тогава нищетата в приюта бе достигнала такива предели, че буквално нямаше с какво да храним децата, а техният брой в приюта достигна деветдесет. Персоналът ни негодуваше, защото Архиепископ Йоан продължаваше да води нови деца, някои от които имаха родители и следователно, ние бяхме принудени да храним чужди деца.

Защо, питате вие, виждаме злосторниците да просперират, да са здрави и да се наслаждават на богатството си? Нека заплачем за тях, тъй като ако те не страдат в настоящия свят, това означава, че ще бъдат сурово наказани в следващия! За да ни покаже това, св. ап. Павел казва: „А бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.“

Живейте като:

- членове на едно тяло,

- като Божии чеда;

- в любов и хармония,

- ценете се един друг,

- - бъдете снизходителни един към други,

- както и Господ снизхожда към нас,

Александър Смирнов, едно от духовните чеда на св. Серафим Вирицки, получил изцеление от недъга пиянство и престанал да пуши. Батюшка го благословил да построи къща, където да приема идващите при стареца във Вирица. Александър построил къщата, закупил няколко крави, създал стопанство. Веднъж с големи трудности успял да резервира кола за неделя, за да отиде за сено. Трябвало да тръгне още рано сутринта, което означавало, че ще пропусне неделното богослужение в църквата. Александър отишъл при стареца за благословение.

Добро нещо за човека е да следва тези мъдри, макар и простички съвети, които биха предотвратили настоящата катастрофална ситуация, в която съвестта е заглушена и преобладава състоянието на „вкаменело безчувствие“. Единственият изход от подобно състояние е да пазим нашата съвест.

Из писмо на изпратения в изгнание св. Йоан Златоуст до св. Олимпия

Всички ние – човеците, сме създадени от прах и всички ние грешим. Ние сме създадени от пръст и това не може да се промени.

Самооправданието няма място в живота на християнина и не се среща никъде в учението на Христос.

(Изповедта на един бивш наркоман)

Живеех небесен живот на Света Гора. Бях на около 12, когато отидох там. Имах двама духовни старци, на които бях напълно послушен. Веднъж те ме пратиха да донеса две чувалчета с тор за техните градини… Бягах босоног, скачайки между скалите и камъните. Косата ми не бе сресана и аз виках в пустошта, „Нескверна, неопетнена, нетленна, пречиста, чиста Приснодево….“, а също и „Господи Иисусе Христа, помилуй ме…“, както и други химни, които бях запомнил от църковните служби. Ако някой по случайност ме бе видял, най-вероятно би си рекъл: „Този монах се е побъркал.“ И наистина, божествената любов е вид свята лудост, която покорява човека и изменя както душата, така и тялото…

Ние сме удивително лекомислени, понякога дори престъпно нехайни по отношение на устройването на нашия живот. Така който и да е строител няма да започне да гради сграда, преди да извърши необходимите изчисления, да изчисли сметките и да направи други подготвителни действия. Никой зидар няма да положи дори един ред тухли, ако първо не направи замерване.

Верните често се възмущават от просперитета на грешниците. И вярно е, че ако погледнем на нещата единствено от човешка гледна точка, изглежда сякаш Господ е раздал своите благословения несправедливо. Там, където би трябвало да има щастие, Той е дал единствено неволи. И където Той би трябвало да е раздал богатство, е дал само бедност. А където би трябвало да е бедност, Той е дал богатство. Там, където чакаме благословение, Той ни дава трудни изпитания, като същевременно кара хората край нас да се усмихват. И ако трябва да следваме съвременните обществени нагласи, бихме могли да речем, че Бог дискриминира и това е нещо, което ни възмущава.

На 20 декември, когато празнуваме ✝ Неделя преди Рождество Христово, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил възглави св. Божествена Литургия в приземния параклис „Въведение Богородично“ при катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Ловеч. На архиерея съслужиха ст.ик. Любомир Казашки, свещ.ик. Михаил Ковачев, свещеник Мартин Йотов и дякон Петър Милошов. За молитвеното настроение допринесоха прекраснитепеснопения на църковния хор„Достойно есть“ при храма с диригент г-жа Димитрина Дренска.

Една жена разказва случай, станал с нея през 1991 г. Казва се Екатерина и живее в Слънцегорск. Веднъж през зимата тя се разхождала по брега на Сенежското езеро и решила да си почине. Седнала на пейка да се полюбува на езерото. На същата пейка седяла стара жена и между тях се завързал разговор. Разговаряли за живота. Бабата разказала, че синът ѝ не я обича, снахата много я обижда, не ѝ дават мира.

Екатерина е жена благочестива, православна, и повела разговор за Божията помощ, за вярата, за Православието, за живота по Божия Закон. Екатерина ѝ казала, че към Бога трябва да се обърне и от Него да поиска помощ, подкрепа. Бабата отговорила, че никога не е ходила на църква и не знае молитви. А сутринта Екатерина, без сама да знае защо, сложила молитвеник в чантата си. Спомнила си за това, извадила молитвеника от чантата си и го подарила на старата жена.

Когато се роди човек, целият свят се радва, а само той плаче. Но той трябва да живее така, че когато умре, целият свят да плаче, а само той да се радва.

Не бъдете тъжни, не бъдете печални: отново ще има щастливи времена. Чакайте, бъдете търпеливи - има награда за тези, които чакат!

Търсете Бог всеки ден, но търсете Го в сърцето си, а не извън него.

Ние не знаем и нашето сърце няма опитност относно същността на смъртта. Не сме изпитали през какво ще мине душата ни при възхождението си към Небесата, не сме преживявали мислите, които ще ни обземат, щом се сблъскаме с въздушните митарства.