Из писмо на изпратения в изгнание св. Йоан Златоуст до св. Олимпия

Всички ние – човеците, сме създадени от прах и всички ние грешим. Ние сме създадени от пръст и това не може да се промени.

Самооправданието няма място в живота на християнина и не се среща никъде в учението на Христос.

(Изповедта на един бивш наркоман)

Живеех небесен живот на Света Гора. Бях на около 12, когато отидох там. Имах двама духовни старци, на които бях напълно послушен. Веднъж те ме пратиха да донеса две чувалчета с тор за техните градини… Бягах босоног, скачайки между скалите и камъните. Косата ми не бе сресана и аз виках в пустошта, „Нескверна, неопетнена, нетленна, пречиста, чиста Приснодево….“, а също и „Господи Иисусе Христа, помилуй ме…“, както и други химни, които бях запомнил от църковните служби. Ако някой по случайност ме бе видял, най-вероятно би си рекъл: „Този монах се е побъркал.“ И наистина, божествената любов е вид свята лудост, която покорява човека и изменя както душата, така и тялото…

Ние сме удивително лекомислени, понякога дори престъпно нехайни по отношение на устройването на нашия живот. Така който и да е строител няма да започне да гради сграда, преди да извърши необходимите изчисления, да изчисли сметките и да направи други подготвителни действия. Никой зидар няма да положи дори един ред тухли, ако първо не направи замерване.

Верните често се възмущават от просперитета на грешниците. И вярно е, че ако погледнем на нещата единствено от човешка гледна точка, изглежда сякаш Господ е раздал своите благословения несправедливо. Там, където би трябвало да има щастие, Той е дал единствено неволи. И където Той би трябвало да е раздал богатство, е дал само бедност. А където би трябвало да е бедност, Той е дал богатство. Там, където чакаме благословение, Той ни дава трудни изпитания, като същевременно кара хората край нас да се усмихват. И ако трябва да следваме съвременните обществени нагласи, бихме могли да речем, че Бог дискриминира и това е нещо, което ни възмущава.

На 20 декември, когато празнуваме ✝ Неделя преди Рождество Христово, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил възглави св. Божествена Литургия в приземния параклис „Въведение Богородично“ при катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Ловеч. На архиерея съслужиха ст.ик. Любомир Казашки, свещ.ик. Михаил Ковачев, свещеник Мартин Йотов и дякон Петър Милошов. За молитвеното настроение допринесоха прекраснитепеснопения на църковния хор„Достойно есть“ при храма с диригент г-жа Димитрина Дренска.

Една жена разказва случай, станал с нея през 1991 г. Казва се Екатерина и живее в Слънцегорск. Веднъж през зимата тя се разхождала по брега на Сенежското езеро и решила да си почине. Седнала на пейка да се полюбува на езерото. На същата пейка седяла стара жена и между тях се завързал разговор. Разговаряли за живота. Бабата разказала, че синът ѝ не я обича, снахата много я обижда, не ѝ дават мира.

Екатерина е жена благочестива, православна, и повела разговор за Божията помощ, за вярата, за Православието, за живота по Божия Закон. Екатерина ѝ казала, че към Бога трябва да се обърне и от Него да поиска помощ, подкрепа. Бабата отговорила, че никога не е ходила на църква и не знае молитви. А сутринта Екатерина, без сама да знае защо, сложила молитвеник в чантата си. Спомнила си за това, извадила молитвеника от чантата си и го подарила на старата жена.

Когато се роди човек, целият свят се радва, а само той плаче. Но той трябва да живее така, че когато умре, целият свят да плаче, а само той да се радва.

Не бъдете тъжни, не бъдете печални: отново ще има щастливи времена. Чакайте, бъдете търпеливи - има награда за тези, които чакат!

Търсете Бог всеки ден, но търсете Го в сърцето си, а не извън него.

Ние не знаем и нашето сърце няма опитност относно същността на смъртта. Не сме изпитали през какво ще мине душата ни при възхождението си към Небесата, не сме преживявали мислите, които ще ни обземат, щом се сблъскаме с въздушните митарства.

Може така да стане, братя, че скоро отново да настъпят размирни времена, и някои от вас ще се наложи да избират между това да се отрекат от свещените закони и да се подчинят на законите, установени единствено от човешките управници. Пазете се от този път! Пазете се от пътя, избран от разбойника, стоящ отляво, защото с тежестта на богохулството, с тежестта на опозоряването на Христа той пое по пътя към вечната погибел.

ок. 1540 - 1620 година.

Чества се на 3 ноември.

Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка й обещала да прекрати нейното неплодие, като й явила, че ще роди син.

Спомням си, братя, една история, която се случи по времето, когато бях студент в Солунския университет. Единствената дъщеря на една вдовица изчезна от дома им в Солун. Солун е голям град, вдовицата не можа да открие дъщеря си, доста неща се изговориха покрай това събитие. Някой спомена, че момичето направило грешка и работи в нощните клубове, имате представа за какви места става въпрос. Как въобще майка ѝ можеше да я намери? Измина известно време, през което майката я бе търсила, момичето напуснало и отишло в Атина, още по-голям град, като ситуацията станала дори по-лоша, както разбирате. Какво направила тогава майката?

Някога един стар монах посетил свой познат аскет, за да отслужат заедно св. Божествена Литургия.

В Църквата ние имаме ръцете на Христос, Неговите уста, очи и също така Божественото Му сърце. Неговите ръце са богослужебните чинодействия, езикът на устата Му е евангелското слово, а очите Му са тайнствата, чрез които Той гледа в нашите сърца. Неговото сърце е Божествената Литургия.

Любовта изисква благоразумие, а благоразумието е цяло изкуство. Ако сте незапознати с изкуството на любовта, тогава не знаете как да обичате. Любовта покрива недостатъците на нашия ближен. Тя прощава грешките. Не забелязва лошите навици. Отстъпчива е. Избягва осъждането.

Всеки християнин е избран: избран за следните дела: да бъде с Господа чрез непрестанното Му помнене и осъзнатост за Неговата вездесъщност; чрез проповядването и изпълнението на Неговите заповеди и чрез готовността си да изповяда свята вяра в Него. Там където се извършват подобни дела, изповядващи вярата, това е гръмка проповед, която всички могат да чуят.