Една жена разказва случай, станал с нея през 1991 г. Казва се Екатерина и живее в Слънцегорск. Веднъж през зимата тя се разхождала по брега на Сенежското езеро и решила да си почине. Седнала на пейка да се полюбува на езерото. На същата пейка седяла стара жена и между тях се завързал разговор. Разговаряли за живота. Бабата разказала, че синът ѝ не я обича, снахата много я обижда, не ѝ дават мира.

Екатерина е жена благочестива, православна, и повела разговор за Божията помощ, за вярата, за Православието, за живота по Божия Закон. Екатерина ѝ казала, че към Бога трябва да се обърне и от Него да поиска помощ, подкрепа. Бабата отговорила, че никога не е ходила на църква и не знае молитви. А сутринта Екатерина, без сама да знае защо, сложила молитвеник в чантата си. Спомнила си за това, извадила молитвеника от чантата си и го подарила на старата жена.

Когато се роди човек, целият свят се радва, а само той плаче. Но той трябва да живее така, че когато умре, целият свят да плаче, а само той да се радва.

Не бъдете тъжни, не бъдете печални: отново ще има щастливи времена. Чакайте, бъдете търпеливи - има награда за тези, които чакат!

Търсете Бог всеки ден, но търсете Го в сърцето си, а не извън него.

Ние не знаем и нашето сърце няма опитност относно същността на смъртта. Не сме изпитали през какво ще мине душата ни при възхождението си към Небесата, не сме преживявали мислите, които ще ни обземат, щом се сблъскаме с въздушните митарства.

Може така да стане, братя, че скоро отново да настъпят размирни времена, и някои от вас ще се наложи да избират между това да се отрекат от свещените закони и да се подчинят на законите, установени единствено от човешките управници. Пазете се от този път! Пазете се от пътя, избран от разбойника, стоящ отляво, защото с тежестта на богохулството, с тежестта на опозоряването на Христа той пое по пътя към вечната погибел.

ок. 1540 - 1620 година.

Чества се на 3 ноември.

Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка й обещала да прекрати нейното неплодие, като й явила, че ще роди син.

Спомням си, братя, една история, която се случи по времето, когато бях студент в Солунския университет. Единствената дъщеря на една вдовица изчезна от дома им в Солун. Солун е голям град, вдовицата не можа да открие дъщеря си, доста неща се изговориха покрай това събитие. Някой спомена, че момичето направило грешка и работи в нощните клубове, имате представа за какви места става въпрос. Как въобще майка ѝ можеше да я намери? Измина известно време, през което майката я бе търсила, момичето напуснало и отишло в Атина, още по-голям град, като ситуацията станала дори по-лоша, както разбирате. Какво направила тогава майката?

Някога един стар монах посетил свой познат аскет, за да отслужат заедно св. Божествена Литургия.

В Църквата ние имаме ръцете на Христос, Неговите уста, очи и също така Божественото Му сърце. Неговите ръце са богослужебните чинодействия, езикът на устата Му е евангелското слово, а очите Му са тайнствата, чрез които Той гледа в нашите сърца. Неговото сърце е Божествената Литургия.

Любовта изисква благоразумие, а благоразумието е цяло изкуство. Ако сте незапознати с изкуството на любовта, тогава не знаете как да обичате. Любовта покрива недостатъците на нашия ближен. Тя прощава грешките. Не забелязва лошите навици. Отстъпчива е. Избягва осъждането.

Всеки християнин е избран: избран за следните дела: да бъде с Господа чрез непрестанното Му помнене и осъзнатост за Неговата вездесъщност; чрез проповядването и изпълнението на Неговите заповеди и чрез готовността си да изповяда свята вяра в Него. Там където се извършват подобни дела, изповядващи вярата, това е гръмка проповед, която всички могат да чуят.

Когато ти е тежко, спомни си, че дори Божията Майка изтърпя такива скърби през земния си живот, каквито не бихме могли да понесем. Пред очите Ѝ разпнали Господа Иисуса Христа. Какво ли Ѝ е било да претърпи това? Всички приятели на Спасителя претърпели мъченическа смърт. А мъчениците?...

О, Богомайко! О, Всепета! О, Владичице! Дай всекиму, който Те призовава, да достигне при Теб във вечния ден и лице в лице да Ти се поклони.

Авва Исаак Тивейски отишъл в един манастир, където видял монах да съгрешава и го осъдил. Когато се върнал в пустинята, дошъл Ангел Господен, застанал на входа и рекъл: „Няма да те пусна“. Аввата го умолявал да му каже причината за това.

Гневът не помага с нищо, само наранява тези, които са ядосани.
Поради гордост и тщеславие често стават недоразумения. Да се отнася унизително може всеки, но никой друг освен нас самите не може да ни унижи, освен нашите дела и постъпки. Трябва да запазите спокойствие, дори когато другите се опитват да предизвикат гнева ви нарочно.

Когато при стареца Кирил Павлов дошли хора и му казали, че в наше време храмовете са пълни и можело да се надяваме, че вярата в народа е започнала да укрепва, отец Кирил помолил да му напълнят едно ведро с вода. Когато го направили, той рекъл: „Ето това е броят на хората, които сега идват в храма“. След това старецът поискал да излеят водата… И когато я излели, обратно се стекли само три капки. Отец Кирил пояснил: „А това са тези, които се спасяват сега.“

Моята дъщеря Мариам по рождение имаше проблеми със здравето. Тя бе няма, не можеше да говори. Единственото, което можеше да произнесе, бе звука „у“. С него тя се опитваше да ни каже какво иска и какво я тревожи. Обиколихме всички лекари в града, но резултат нямаше. На практика тя бе няма и ние свикнахме с това. Един прекрасен ден ме осени идеята да отидем с дъщеря ми на могилата на стареца Гавриил(Ургебадзе). Цялото семейство отидохме в Самтавро и преклонихме колене на могилата на стареца Гавриил. По това време той още не бе канонизиран.

Отговорът на нашето неспокойство не са наркотиците, алкохола, успокоителните или психиатричното лечение. То не може да се изцели чрез йога или пък някоя нова ню-ейдж източна медитативна практика.

Веднъж една жена, чийто син бил починал, дошла при св. Гавриил (Ургебадзе) и го попитала: „Защо някои хора умират млади?“ Старецът ѝ разказал следната история:

В едно село живеела благочестива жена. Еднинственият ѝ син умрял и тя се оплакала на Господ: „Аз съм единствената вярваща в селото. Другите ме презират и подиграват поради любовта ми към Теб. А сега ти ми отне едничкия ми син. Защо?“