Да помислим за греховете, които някои наричат леки. Макар да не са смъртни, те все пак имат голяма тежест. Падаме в тях поради слабост и липса на сила на волята. Привидно лекият грях не е такъв нито сам по себе си, нито в сравнение със смъртния грях. Например наричат някое езеро малко тогава, когато го сравняват с голямо море, макар то всъщност съвсем да не е малко, понеже в него има много вода. Така и малкото съгрешение изглежда малко само в сравнение със смъртния грях, но само по себе си е голямо зло. Защото и малкият, и големият грях произтичат от един източник – нарушаване на Божествения закон, както казва евангелист Йоан: Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие (1 Иоан. 3:4). И съгласно апостол Яков, който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко(Иак. 2:10).

Господ ни възлюби, както подобава на Божественото Му величие, а ние предпочетохме пред Него гнусни наслади, макар те да бягат от нас като сянка. Както казва блажени Августин: «Бог те избавяше от много беди. Когато ти се заблуждаваше, Той те насочваше към правилния път. Когато ти недоумяваше, Той те учеше. Когато ти скърбеше, Той те утешаваше. Когато ти отпадаше духом, Той те укрепваше. Когато ти падаше, Той те повдигаше. Когато ти стоеше, Той те подкрепяше. Когато ти вървеше, Той те водеше. Когато ти идваше при Него, Той те приемаше. Когато ти спеше, Той те пазеше. Когато ти викаше към Него, Той се навеждаше да те слуша”. А ние Го възнаградихме за всичко това с нечувана неблагодарност.

Съвременното човечество е поразено от тежка болест, която може условно да бъде наречена „хронична умора на душата”. Проявите на този недъг са многообразни, но при него е налице един общ симптом – човек е нещастен, уморен от живота, живее по инерция, струва му се, че скита из мъртва лунна долина, не знаейки къде и защо. Kоя е причината за това заболяване, което преминава в епидемия и заплашва да порази с духовен СПИН нашата планета?

Въпрос от енориаш. Как да се избавя от стари навици?

Отговор на свещеника. Както змия не може да съблече старата си кожа, ако не пропълзи през тясна дупка или улей, така и ние не можем да съблечем старите си навици в грехове и греховната дреха на ветхия човек, ако не ходим по тесния и прискърбен път на въздържанието и самоотричането.

превод от руски: Красимир Симеонов

Въпрос от енориаш. Как да се избавя от разсейване на мислите по време на молитва?

Отговор на свещеника. Като се молиш с уста, моли се и с ум, т.е. устремявай ума към силата на думите на молитвата. Ако поради немощ или вражески прилог по време на молитва се увлечеш по размисъл за някакъв предмет, щом забележиш непредпазливостта си, съкрушено въздъхни към Господ и с голям плам усили вниманието си към молитвата. Винаги постъпвай така и ще усетиш полза. Постоянството и будността на ума привличат в душата особени дарове на благодатта.

превод от руски: Красимир Симеонов

Въпрос от енориаш. С какво да предпазвам душата си от пристрастие към тленни неща?

Отговор на свещеника. С благоговейно и благодарно размишляване за даруваното чрез благодатта величие на душата ти и голямата й ценност в Божите очи. Представи си като на картина обширността на земята и безпристрастно разгледай веществата, които я изпълват – колко нищожни ще ти се сторят те в сравнение с достойнството на човешката душа, свещенотайнствено възведена от Божието човеколюбие до степен на равноангелно съвършенство. От това ще видиш, че всяко нещо е крайно малоценно пред високото благородство на християнската душа. Каква полза за човека – казва нашият Господ – ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:26) А щом е така, помисли, че несравнено по-лошото не е достойно да бъде обичано повече от по-скъпоценното и несравнено по-доброто, т.е. тленното вещество не е достойно да бъде обичано повече от нетленната и безсмъртна душа. Ето защо правилната любов към душата ни налага ревностно да се стремим към духовни дарби и блага, полезни за нашето спасение, а не да се увличаме от пристрастие към земни неща, неможещи да наситят безсмъртната душа.

Съвременният човек често сам разрушава връзките с другите хора. Всичко това е резултат от живота в грях и от неправилното му устроение.

Преди не съществували такива средства за предвижване и общуване, с каквито разполагаме днес. И много хора, които живеели на голямо разстояние помежду си (според тогавашните мерки) и желаели да посетят свои познати и роднини, полагали немалко усилия. Пътували най-често пеша. В Националния музей в Ларнака ми направи впечатление, че всички древни скулптури имат необичайно яки, развити нозе. Преди хората преодолявали пеша огромни разстояния. И когато срещнели свой роднина или приятел, го прегръщали, целували, т.е. нямайки възможност да го виждат често, искрено се радвали на срещата с него. Ако той скърбял поради нещастие, те споделяли мъката му, както е казано: „Плачеха заедно с плачещите и се радваха заедно с радващите се”. Оставяли госта за продължително време у дома си, споделяйки с него хляба си. Общуването с друг човек им доставяло радост.

Замисли се над един дар, чиято скъпоценност става видна, когато в теб се съчетаят три неща: осъзнаване на величието на дара, любов към Този, Който ти го дава, и осъзнаване на ползата от дара. Тези три чудни неща показват дара, подаван в Тайнството Божествена Евхаристия. Замисли се за величието на този дар.

Бог, като сътвори света, ни дарува изключително много неща. Първо, дарува ни самите нас, привеждайки ни от небитие, за да съществуваме като сътворени по Негов образ и подобие. Дарува ни безбройните Си творения – небесни и земни – не само невеществени и духовни, но и материални – за да се грижим за тях. Сътвори за нас небето, земята и всичко в тях. А още по-велик дар стана Боговъплъщението, при което Бог Слово се съедини с човешката природа, за да направи човека бог по благодат.

Подвизавайте се умерено, според даруваните ви сили и мяра и ще се спасите. Не посягайте към по-голямото, в дълбините на океана плуват акули и те ще ви изядат. Мъдростта се състои в това да знаете своята мяра и да не възлагате на себе си по-голям труд, но и да не изпълнявате по-малък. Подвизавайте се за благословение и спасение - в подвижничество. „Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят" (Мат. 11:12).

Дяволът не се бои нито от нашия ум, нито от нашето знание. При него те са по-големи. Той не се бои даже от нашите добродетели. При него те са по-големи. Само една от тях той няма и тя го убива, а нас ни спасява. Коя е тази добродетел? … Веднъж, след като бях постигнал нещо, гордо отидох при моя старец. Той, като ме видя, веднага разбра, че съм се подхлъзнал и без да дочака какво ще река, ми каза:

Да, ангелите не се молят за себе си. По същия начин се моля за хората, за Църквата и за тялото на Църквата. Щом започнеш да се молиш за Църквата, тогава се освобождаваш от страстите… В момента, когато прославяш Бога, душата ти се успокоява и освещава от божествената благодат. На това изкуство искам да ви науча.

През юни 1942 г. Северноафриканската кампания е в решителен етап относно изхода на Втората световна война. Немските сили под командването на генерал Ромел напредват към Александрия и по пътя си се спират до място, което арабите наричат Ел Аламейн (мястото на Мина). Близо до Абу Мена имало потънала в руини църква, посветена на св. Мина, където според някои хора той бил погребан. Тук по-слабите сили на Съюзниците се сблъскали с по-многобройните и по-добре въоръжени войски на германската армия и като че ли резултатът от битката при Ел Аламейн бил предрешен.

Да не позволяваме, братя, да прекарваме дните на нашето спасение в бездействие, леност и нерадение и да прекарваме дните на живота си в без полза, но да започнем да купуваме добродетели, да привлечем богатството на небесните блага, като се изпалваме с мъдростта, с която са се умъдрявали светите наши отци, които не са губили напразно нито ден, нито час, но твърдо и непрестанно се устремявали към очистването на душата, към прогонването на страстите и възприемането на благо разположения, и не щадели нито трудове, нито пот – но търсели с цялото си сърце единия Бог.

Божественият Златоуст казва следното: „Познанието е съзнание за себе си, защото това да не познаваш себе си е по-жалко от крайна лудост и изнервеност. Едното произлиза от неизбежността, а другото - от твоето собствено нежелание.“

Светът гори! Разбирате ли? Има такива големи съблазни. Дяволът е започнал такъв пожар, че всички огнеборци на света няма да успеят да го загасят: това е духовен пожар! Нищо не остава незасегнато. Няма друга помощ за нас: единствено молитвата ни остава сега. Трябва да молим Господ да бъде милостив към нас.

Дяволът е източник на всяка лъжа и измама и коварство и зло. Поради това всички мисли, насочени срещу християните, по своята същност са лъжа и измама.

Възникват такива мисли: ако бихме могли да започнем живота си наново, то нямаше да извършим много от грешките си. Това въобще не е вярно. Както в ябълковата семчица се съдържа цялото ябълково дърво в пълнота, а не трепетлика, така и всяка индивидуалност има нещо непроменимо в своята същност.

Не би имало нужда от проповед, ако животът ни сияеше.

Един свещеник вървял по самотен път през горещ летен ден, когато от храстите внезапно изскочил див на вид човек с пистолет. Той рекъл на свещеника:

- Убил съм 99 човека, а ти ще си стотният.

Един ден Старецът ми разказа следната история: