Автор: свещеник Войден Божков

„Добри пастирю, който пожертвува светата си душа за нас, твоите овци и чрез много старания ти събра стадо на Бога, като ни настани на тревисто място — обяснените с твоя език писания,  отхрани ни върху тихата вода на божественото кръщение и ни изведе на пътеките на правдата, за да вършим добри дела. Чрез тебе цялата българска страна позна Бога!”

(Из пространното житие на св.Климент Охридски от Теофилакт Български/Охридски)

Ако наблюдавате как умират хората, ще забележите, че смъртта на човек обикновено е подобна на греха му, както е писано: всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат (Матей 26:52). Всеки грях е нож и хората, както обикновено, биват посечени от греха, който най-охотно са извършили. Пример за това ни дава Саломе, лошата дъщеря на Иродиада, която поиска и получи от Ирод главата на Йоан Кръстител на поднос. Живеела в Испания, в град Лерида, заедно с Ирод и Иродиада, които били заточени там. Случило се, че веднъж тя трябвало да прекоси покритата с лед река Сикорис. Ледът се пропукал и тя се потопила във водата до врата.

Един ден млада двойка посетила свети Гавриил (Ургебадзе). Жената била бременна.

Текст, написан по повод храмовия празник

на църквата св. преп. Параскева Петка

в град Троян от иерей Войден Божков,

енорийски свещеник при

храма/

Представете си двама пътници, които вървят към един град. Единият тръгнал по заобиколен път, натъквал се на планини и блата, като се налагало или да ги заобиколи или да ги премине. Той паднал, затъвал в блата, падал в реката. Другият пътник поел по прекия път и стигнал лесно и бързо. На входа на града се огледал да види къде е спътникът му и го видял в реката да се бори с течението. Той се изненадал, че приятелят му не избрал пътя, по който той пристигнал. След което влязъл в града.

Спасението на нашата душа не е игра! Някой ден всеки един от нас ще се сбогува с този временен живот и ще се отправим към вечната ни обител.

Интервю на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил за в-к "Стандарт"

И тъй, що е кротост и що – малодушие?

Когато не защитаваме другите, когато са изложени на несправедливост, а си мълчим – това е малодушие; когато пък самите сме изложени на зло и търпим, това е кротост.

Що е дръзновение? – пак същото, когато се борим за другите. А що е дързост? – когато се стремим да отстоим самите себе си.

Следователно великодушието върви заедно с дръзновението, а дързостта – с малодушието.

През 2018 г. семейна работа ме отведе в провинция Нижни Новгород. На 5 юни претърпях инцидент: паднах и си счупих глезена, оказа се със скъсана връзка и разместване. Линейката ме откара в спешното отделение, където върнаха костта и я гипсираха. И това беше вместо операцията, първо трябваше да събера парченцата от счупената кост! Казаха ми да се върна за операция след три седмици. Болката през това време беше непоносима и изобщо не отслабваше.

- Говори се, че църквата не отстоява правата си достатъчно активно, че мълчи, прощава, не пристъпва към никакви активни, резки, радикални действия, към каквито са привикнали нашите опоненти. Може би губим време, в което бихме могли да сме по-твърди… Защо именно така?

- При нас процесът на поведение и реакция е основан на примера на Спасителя. Когато Той е бил на земята, са Го преследвали, гонели, ненавиждали, а Той не е правел никакви заявления, не се е оплаквал на никого, всичко е търпял. И Той ни е казал: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят. Ако Мене мразиха, и вас ще мразят“. Затова ние приемаме случващото се като пръст Божий. А срещу Бог на никого не трябва да се оплакваме. На Бога само благодарим.

Ваше Блаженство,

В човека има две радости: първата е, когато получава, а втората - когато дава. Този, който получава, има радост човешка, а който дава- радост божествена.

Бог е светлината на душата. Колкото повече душата е изложена на тази светлина, толкова по-здрава, по-жизнерадостна, по-силна е тя. Бог е разумна светлина, която прониква и вижда през цялото творение. Бог гледа и вижда всички човешки мисли, всички желания, всички намерения.Господ гледа. Когато човек осъзнае, че Бог гледа, той се срамува от глупавите мисли, греховните желания, неправедните намерения. Така се появява страхът Божий в човека, който очиства душата. Начало на премъдростта е страхът Господен.                                            

Не привързвайте сърцето си към парите; нека то не зависи от тях. Нека прахът и тлението си останат такива, каквито са. Нека вечната душа се занимава с вечното.

   Един ден при отец Гавриил дошли монаси. По пътя, преди да дойдат при отец Гавраил, те говорели помежду си:

- Колко са силни монасите, колко голямо значение има, че знаем силата на кръстното знамение, 90-ия псалом, молитвата, защото с тях побеждаваме дявола.