Православието е вяра, която се разпознава по това как живеем, как действаме, как се държим.

Православието е начин на живот.

Честно казано, никога не съм срещал напълно щастливи хора. Виждал съм доволни хора, успешни, талантливи, интелигентни, мили, отдадени на ближните, при все това в живота на всеки от тях имаше нещо, което ги натъжаваше и дори потискаше… Вероятно нашите скърби се коренят често в неспособността ни да бъдем доволни с малкото и да сме благодарни… Да благодарим не на други хора, а на Бога. Често молим Господа за нещо и рядко Му благодарим, да не говорим за случаите, когато животът ни нанесе удар…

Съборът на епископите на Украинската православна църква, състоял се в Свято-Успенската Киево-Печерска Лавра на 13 ноември 2018 г., като изслуша Блаженейшия Митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий за предизвикателствата, възникнали в последно време пред Украинската православна църква, постанови следното:

Постарай се да не оставаш бездеен, защото безделието е майката на всеки порок, в това число и на унинието и отчаянието.

Господи, не ме лишавай от Твоите небесни блага.                                 

Господи, избави ме от вечните мъки.

Господи, ако с ум или мисъл, с думи или дела съгреших, прости ми.

Господи, избави ме от всяко незнание и забрава, малодушие и вкаменено безчувствие.

Господи, избави ме от всяко изкушение.

Господи, просветли моето сърце, което лошото пожелание помрачи.

Хората чистят себе си, грижат се за чистотата на дрехите, опитват се да заобиколят всеки човек, който може да ги омърси. Не искаме да се допираме до нечистотии, иначе самите ние ставаме нечисти.

Св. Йоан (Максимович), Архиепископ на Шанхай и Сан Франциско, е помнен най-вече със своята доброта и възпитаност, но щом някое събитие предизвикваше неговото негодувание, той го изразяваше по най-категоричен начин.

Когато ние или някой друг има проблем, тогава ще поискаме и другите да се помолят, всички ще просим от Бог с вяра и любов. Бъдете сигурни, че тези молитви са приятни за Бога и Той се намесва, навлиза дълбоко в нашия живот, прави чудеса. Ние все още не сме докрай разбрали това…
Всъщност ние не разбираме това, не можем да го приемем, а от тази тайна изваждаме само външната форма и казваме: "Помолете се и за мен".

Тази година, в навечерието на 19 октомври – денят, когато Православната ни Църква почита паметта на всебългарския небесен покровител - преподобни Йоан Рилски Чудотворец, Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил посети Рилската света обител. Празникът съвпадна с юбилейната двадесетгодишнина от епископската хиротония /ръкоположение/ на Ловчанския архиерей, извършена в Рилския манастир. По негова покана гост на празника бе Негово Високопреосвещенство Полтавския и Миргородски митрополит Филип (Украинска Православна Църква - Московска Патриаршия).

Стоиш ли в храма – спомни си за всички свои възпитатели, учители, които са ти преподавали, лекари, медицински сестри, които са били до теб в тежки моменти, приятели и познати. Така ще мине службата – и няма даже да усетиш…

Когато душата е зряла, Господ ѝ дарува вътрешен мир. Бог бди над нас и се радва, че копнеем за Неговия мир.

Веднъж в Оптинската св. обител при мен на изповед дойде една жена и като се облегна на кръста и Евангелието, тя неочаквано за мен заплака. Неочаквано, тъй като сълзите не се дължаха на изповедта. Тогава я попитах: „Защо плачеш?“. Тя отвърна, че си е спомнила за своята мъка и разказа следната история.

Никой не може да изцели себе си, като наранява другиго.