Истинска история

Вървял един свещеник по улицата и видял малчуган на около пет-шест години – босоног, до коленете в мръсотия, разрошена коса, лицето мръсно и неумито, ръцете целите в пъпки - и го попитал:

- Дете, откъде си?

- Идвам от ада!

Християни, дали сме осъзнали своята голяма отговорност, която сме приели пред Бога чрез св. Кръщение? Дали сме разбрали, че подобава да се държим като Божии чеда, че e нужно да сверим своята воля с Божията, че трябва да останем свободни от греха, че е необходимо да обичаме Господа с цялото си сърце и винаги търпеливо да чакаме своето съединение с Него?

Замисляли ли сте се някога, че след като прекарате, да речем, половин час сутринта с внимание и сърдечно съкрушение в сутрешните си молитви, прочетете глава от Евангелието и Апостолските послания, получавате духовен заряд за целия ден? И делата ви ще спорят, на ума ви ще дойдат по-удачни решения, ще дойдат помощници – просто сутрин трябва да се помолим на Господа.

Умът е арена, площ. Ако Бог не я заеме, то това ще стори врагът. Това място не може да остане празно, там да не са нито Бог, нито злото, греха, изкушението или действията на сатаната.

Научете се да разпознавате духа на времето, така че щом имате възможност, да можете да избегнете неговото влияние.

Има два пътя, противоположни един на друг - път широк и просторен и път тесен и скръбен. Двама са и водачите и всеки от тях се опитва да привлече (пътниците) към себе си. Водачът по гладкия и полегат път е измамник; това е лукав демон, който чрез удоволствията увлича вървящите след него към гибел.

Имайте търпение. Търпението е най-силното лекарство, чрез което претърпяваме големите и продължителни изпитания. Повечето изпитания биват издържани единствено чрез търпението. Великото търпение може да разреши множество проблеми и да доведе до божествени резултати; когато дори не очаквате решение, Бог подсигурява най-добрият резултат.

Преди около петнадесет години чух тази история, която се случи в Северна Калифорния, САЩ – един необикновен разказ за чудо на св. Ксения Петербургска. Сестра Нина, сега игумения Нина от скита „Св. Нил“ в Аляска, я чула от отец Уелдън Хардънбрук, който по това време бил енорийски свещеник в църква в окръг Санта Круз.

Всеки православен християнин се намира между два свята: сегашният паднал свят, в който се стремим към спасение, и другият свят, небесният, родната страна, за която копнеем и която, ако водим истински християнски живот, ни вдъхновява да живеем от ден на ден според християнските добродетели и любов.

В молитвата се придържай към следното правило: по-добре да кажеш пет думи от сърце, отколкото порой от думи, но само с език. Когато забележиш, че сърцето ти е хладно и се моли без желание - спри се, съгрей сърцето си с някоя жива представа, например на своето окаянство, за своята духовна бедност, нищета и слепота, или си представи великите, несекващи Божии благодеяния към тебе и изобщо към човешкия род, и особено към християните, и след това се моли, без да бързаш, с топло чувство; ако не успееш да прочетеш всички молитви, няма страшно - ползата от топлата молитва, произнесена без бързане, ще бъде несравнимо по-голяма, отколкото ако беше прочел всички молитви, но с бързане, без съчувствие.

Доказано е, че дом, в който хората се молят, е много сплотен. Особено ако се научим да ходим на църква, а вечер преди сън да се помолим, да искаме прошка един от другиго, т.е. да казваме: „Прости ми, сбърках!“ – и така да заспиваме. Но това вече не е даже дом, а самото небе, това наистина е най-хубавото, което може да се случи, същински рай! Когато обаче започне раздор, домът се превръща в ад и това е страшно.

Веднъж св. Антоний Велики си помислил: „Питам се с кого мога да сравня духовните си постижения.“ Бог обаче, за да смири тази негова мисъл, насън му разкрил кой бил по-горен от него: това бил един обущар, който имал работилница в една от задните улици на град Александрия.

Ако започнеш да се молиш на Христос: „Годподи, моля Те, вразуми го“, или „Господи, помилуй“ , или „Сам Ти насочи този човек“ и повтаряш тази молитва постоянно, тогава Христос ще започне да влага благи помисли в човека, за когото се молиш.

Човешкият живот е мъченичество. Откакто сме отпаднали от истинското щастие, ние носим последствията на непослушанието: тръне и бодили ще ти ражда тя (земята - срв. Битие 3:18) – земята на сърцето също така. И как ли бихме разбрали, че сме изгнаници, ако не чрез напастите и бедите?

Греховете на другите хора не са твоя работа. Седни и плачи за своите грехове.

Мнозина смятат, че да живееш в съответствие с вярата и да се изпълни Божията воля е нещо много трудно. Всъщност – това е много лесно. Човек просто трябва да внимава над детайлите, над дреболиите и да опитва да избегне злото в най-незначителните и най-обикновени неща. Това е най-простият и сигурен начин да се влезе в света на Духа и да се приближим до Бога.

Светото Писание с Божието милосърдие всякога съединява и правда, за да ни научи, че и Божията милост не е без съд. както и съдът не е без милост. Милосърдие и правда трябва да съпътствуват човека в страната на временното, та животът му да се окаже достоен за вечността. Там животът е постоянен и неизменен - няма опасност от увлечение в грях, няма съдействия на жени за падения, няма плътски възделения за зло, защото във възкресението няма нито мъжки, нито женски пол: за обитателите в страната на живите и за благоугодилите на своя господар има някакъв единен и еднообразен живот.

Кондак 1

Във връзка с по-нататъшното развитие на така наречения „украински въпрос” възниква насъщна необходимост да се изследват и уточнят всички негови нюанси, защото този въпрос е своего рода „лакмус” за разбиране онези проблеми, които възникват днес в Църквата. Безусловно, съгласно каноничното право на Православната Църква, Вселенската Патриаршия на Константинопол притежава, в съответствие с 3-то правило на ІІ Вселенски събор и 28-то правило на ІV Вселенски събор първенство по чест между Патриаршеските престоли, след престола на древния Рим, който е притежавал първенство по чест в древната неразделена Църква. След отделянето и отпадането от Православната Църква на престола на древния Рим, Вселенската Патриаршия заема първата катедра на Православната Съборна Църква, а Вселенският Патриарх има законното право на почетно председателство на свикваните Вселенски Събори и за координация на Православните Църкви, събиращи се на тях, както това е ставало на всички заседания по цял свят в различните исторически епохи. Вселенският Патриарх предоставя автокефалия и автономия на църковни структури, при условие че неговите решения са одобрени от Вселенски събор, където и да се провежда той. Гореказаното, разбира се, има сила, защото досега още не е отменяно съвместното решение на Православните Автокефални Църкви за реда на предоставяне автокефалия и автономия, който се обсъжда в продължение на петдесет години и предполага наличие на прошение от Тялото на Църквата, съгласие на Майката Църква и одобрение от страна на останалите Поместни Православни Църкви.

Изкушенията идват, за да се разкрият скритите страсти, така че да можем да се преборим с тях и душата да се освободи от тях.