Мнозина смятат, че да живееш в съответствие с вярата и да се изпълни Божията воля е нещо много трудно. Всъщност – това е много лесно. Човек просто трябва да внимава над детайлите, над дреболиите и да опитва да избегне злото в най-незначителните и най-обикновени неща. Това е най-простият и сигурен начин да се влезе в света на Духа и да се приближим до Бога.

Светото Писание с Божието милосърдие всякога съединява и правда, за да ни научи, че и Божията милост не е без съд. както и съдът не е без милост. Милосърдие и правда трябва да съпътствуват човека в страната на временното, та животът му да се окаже достоен за вечността. Там животът е постоянен и неизменен - няма опасност от увлечение в грях, няма съдействия на жени за падения, няма плътски възделения за зло, защото във възкресението няма нито мъжки, нито женски пол: за обитателите в страната на живите и за благоугодилите на своя господар има някакъв единен и еднообразен живот.

Кондак 1

Във връзка с по-нататъшното развитие на така наречения „украински въпрос” възниква насъщна необходимост да се изследват и уточнят всички негови нюанси, защото този въпрос е своего рода „лакмус” за разбиране онези проблеми, които възникват днес в Църквата. Безусловно, съгласно каноничното право на Православната Църква, Вселенската Патриаршия на Константинопол притежава, в съответствие с 3-то правило на ІІ Вселенски събор и 28-то правило на ІV Вселенски събор първенство по чест между Патриаршеските престоли, след престола на древния Рим, който е притежавал първенство по чест в древната неразделена Църква. След отделянето и отпадането от Православната Църква на престола на древния Рим, Вселенската Патриаршия заема първата катедра на Православната Съборна Църква, а Вселенският Патриарх има законното право на почетно председателство на свикваните Вселенски Събори и за координация на Православните Църкви, събиращи се на тях, както това е ставало на всички заседания по цял свят в различните исторически епохи. Вселенският Патриарх предоставя автокефалия и автономия на църковни структури, при условие че неговите решения са одобрени от Вселенски събор, където и да се провежда той. Гореказаното, разбира се, има сила, защото досега още не е отменяно съвместното решение на Православните Автокефални Църкви за реда на предоставяне автокефалия и автономия, който се обсъжда в продължение на петдесет години и предполага наличие на прошение от Тялото на Църквата, съгласие на Майката Църква и одобрение от страна на останалите Поместни Православни Църкви.

Изкушенията идват, за да се разкрият скритите страсти, така че да можем да се преборим с тях и душата да се освободи от тях.

Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници.

Научих тази история от йеромонах Теофилакт от Псково-Печерския манастир през втората половина на 80-те години на миналия век. А на него му я разказал един военен - капитан първи ранг, вярващ човек. Как стигнал той до вярата?

Можем да опазим целият свят като съхраним небесната атмосфера в себе си; защото изгубим ли царството Небесно, не можем да спасим нито себе си, нито други хора.

Убива ли мира?

Да, безбожният мир убива.

Смъртта се наследява от всеки човек, който живее на тази планета. Светът ни мами! Той играе с нас като котка с мишка, съблазнява с празни неща, обърква ни, а в часа на смъртта се разкрива истината. Тогава всяка душа осъзнава, че тя е била измамена от дявола, от света и от плътта. Колко капани поставя света, с колко разнообразна стръв ни примамва да грешим!

Православието е вяра, която се разпознава по това как живеем, как действаме, как се държим.

Православието е начин на живот.

Честно казано, никога не съм срещал напълно щастливи хора. Виждал съм доволни хора, успешни, талантливи, интелигентни, мили, отдадени на ближните, при все това в живота на всеки от тях имаше нещо, което ги натъжаваше и дори потискаше… Вероятно нашите скърби се коренят често в неспособността ни да бъдем доволни с малкото и да сме благодарни… Да благодарим не на други хора, а на Бога. Често молим Господа за нещо и рядко Му благодарим, да не говорим за случаите, когато животът ни нанесе удар…

Съборът на епископите на Украинската православна църква, състоял се в Свято-Успенската Киево-Печерска Лавра на 13 ноември 2018 г., като изслуша Блаженейшия Митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий за предизвикателствата, възникнали в последно време пред Украинската православна църква, постанови следното:

Постарай се да не оставаш бездеен, защото безделието е майката на всеки порок, в това число и на унинието и отчаянието.

Господи, не ме лишавай от Твоите небесни блага.                                 

Господи, избави ме от вечните мъки.

Господи, ако с ум или мисъл, с думи или дела съгреших, прости ми.

Господи, избави ме от всяко незнание и забрава, малодушие и вкаменено безчувствие.

Господи, избави ме от всяко изкушение.

Господи, просветли моето сърце, което лошото пожелание помрачи.

Хората чистят себе си, грижат се за чистотата на дрехите, опитват се да заобиколят всеки човек, който може да ги омърси. Не искаме да се допираме до нечистотии, иначе самите ние ставаме нечисти.

Св. Йоан (Максимович), Архиепископ на Шанхай и Сан Франциско, е помнен най-вече със своята доброта и възпитаност, но щом някое събитие предизвикваше неговото негодувание, той го изразяваше по най-категоричен начин.

Когато ние или някой друг има проблем, тогава ще поискаме и другите да се помолят, всички ще просим от Бог с вяра и любов. Бъдете сигурни, че тези молитви са приятни за Бога и Той се намесва, навлиза дълбоко в нашия живот, прави чудеса. Ние все още не сме докрай разбрали това…
Всъщност ние не разбираме това, не можем да го приемем, а от тази тайна изваждаме само външната форма и казваме: "Помолете се и за мен".

Тази година, в навечерието на 19 октомври – денят, когато Православната ни Църква почита паметта на всебългарския небесен покровител - преподобни Йоан Рилски Чудотворец, Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил посети Рилската света обител. Празникът съвпадна с юбилейната двадесетгодишнина от епископската хиротония /ръкоположение/ на Ловчанския архиерей, извършена в Рилския манастир. По негова покана гост на празника бе Негово Високопреосвещенство Полтавския и Миргородски митрополит Филип (Украинска Православна Църква - Московска Патриаршия).

Стоиш ли в храма – спомни си за всички свои възпитатели, учители, които са ти преподавали, лекари, медицински сестри, които са били до теб в тежки моменти, приятели и познати. Така ще мине службата – и няма даже да усетиш…