Царството Божие на земята, православната култура, не е създадена от външна, силова и механическа намеса, а от вътрешно, доброволно и лично приемане на Господ Иисус Христос чрез постоянната практика на християнските добродетели.
Ах, братя мои!
Нима всички ние няма скоро да изчезнем от лицето на земята и да бъдем все едно ни е нямало? Къде са делата на любовта?
В нашия непредсказуем живот често се случват важни събития, които ни носят радост, но с течение на времето ние постепенно ги забравяме. Така щеше да е и с мен, ако не бе станалото на 13 юни 2018 г.
Не бива да се боим да обидим някого, ако чрез уважението към него наскърбяваме Бога.
Отварят се дверите на покаянието, настъпва Великият пост. Той се повтаря всяка година и всеки път ни носи велика полза, стига да го прекараме правилно.
Великият пост е подготовка за бъдещия живот, най-достъпният начин да се подготвим за Светлото Възкресение.
Веднъж авва Макарий Египетски и един негов ученик вървели от скита към планината Нитрия. Като се приближили, Старецът рекъл на ученика си: „Иди малко по-напред.“
Наистина има една единствена свобода - светата свобода на Христос, тъй като Той ни освободи от греха, злото, дявола. Тя ни свързва с Бога. Всички други свободи са илюзорни, фалшиви, те всъщност са, така да се каже, робство.
За кого Ме мислят човеците? (Марк. 8:27)
Братя, изминали са почти две хиляди години, откакто нашият Господ Иисус задал този въпрос на Своите ученици. Оттогава до днес този въпрос е поставен на всяко човешко поколение, всеки светъл ден и всяка тъмна нощ.
И всяко човешко поколение всеки светъл ден и всяка тъмна нощ трябва да дадат отговор на този въпрос. Този въпрос е въпросът за живота или смъртта и отговорът е живоносен или смъртоносен.
Ти си Христос, Синът на Живия Бог. (Мат. 16:16), отговорил апостол Петър. И този отговор бил одобрен и похвален от Господ Иисус.
Веднъж се замислих, колко е трудно да си свещеник.
Ако расото му е на кръпки – говорят – колко е небрежен. Ако е ново и красиво, мислят си – за какво си го е купил?
Често някои хора твърде много се натъжават относно състоянието на света. Те се измъчват, като виждат, че волята Божия не бива следвана от другите и от тях самите и страдат, чувствайки физическата и психологическата болка на останалите.
Горко на живеещите в днешните времена: ние се отдалечихме от тесния и прискърбен път, водещ към вечния живот и търсим щастливи и мирни пътеки. Ала многомилостивият Господ отклонява мнозина от този път, въпреки тяхното желание и ги поставя на пътя на скърбите.
Истинска история
Вървял един свещеник по улицата и видял малчуган на около пет-шест години – босоног, до коленете в мръсотия, разрошена коса, лицето мръсно и неумито, ръцете целите в пъпки - и го попитал:
- Дете, откъде си?
- Идвам от ада!
Християни, дали сме осъзнали своята голяма отговорност, която сме приели пред Бога чрез св. Кръщение? Дали сме разбрали, че подобава да се държим като Божии чеда, че e нужно да сверим своята воля с Божията, че трябва да останем свободни от греха, че е необходимо да обичаме Господа с цялото си сърце и винаги търпеливо да чакаме своето съединение с Него?
Замисляли ли сте се някога, че след като прекарате, да речем, половин час сутринта с внимание и сърдечно съкрушение в сутрешните си молитви, прочетете глава от Евангелието и Апостолските послания, получавате духовен заряд за целия ден? И делата ви ще спорят, на ума ви ще дойдат по-удачни решения, ще дойдат помощници – просто сутрин трябва да се помолим на Господа.
Умът е арена, площ. Ако Бог не я заеме, то това ще стори врагът. Това място не може да остане празно, там да не са нито Бог, нито злото, греха, изкушението или действията на сатаната.
Научете се да разпознавате духа на времето, така че щом имате възможност, да можете да избегнете неговото влияние.
Има два пътя, противоположни един на друг - път широк и просторен и път тесен и скръбен. Двама са и водачите и всеки от тях се опитва да привлече (пътниците) към себе си. Водачът по гладкия и полегат път е измамник; това е лукав демон, който чрез удоволствията увлича вървящите след него към гибел.
Имайте търпение. Търпението е най-силното лекарство, чрез което претърпяваме големите и продължителни изпитания. Повечето изпитания биват издържани единствено чрез търпението. Великото търпение може да разреши множество проблеми и да доведе до божествени резултати; когато дори не очаквате решение, Бог подсигурява най-добрият резултат.