Милосърдната сестра, работила в болницата, носеща името на императрица Александра Фьодоровна в Петроград по време на Първата световна война (1914 – 1918 г.), публикува в едно списание следният разказ по действително събитие.

В болницата бил настанен за лечение един войник. Веднъж сестрата се позаинтересувала от възстановяващия се войник и го запитала: „А с какво се занимавахте по време на войната?“ Войникът съвършено откровено, с пълна искреност отговорил:

На първи декември 2019 г. - ✝ 14 Неделя след Неделя подир Въздвижение, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил ръкоположи в дяконски чин благоговейният мъж Войден Божков в приземния параклис „Св. Въведение Богородично“ на новия катедрален храм “Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Ловеч.

Ако желаете да намерите съвършената любов, идете и продайте всичко, което имате, раздайте го на бедните, идете при някой духовник и имайте пълно послушание. Можете ли да направите това и да бъдете съвършени?

Хората са слепи и не виждат какво се случва по време на Божествената Литургия. Веднъж, когато служех, не можах да извърша Великия Вход поради това, което видях. Внезапно почувствах, че някой ме побутва по рамото и ме насочва към Светия Потир. Помислих, че е певецът, обърнах се и видях голямо крило, което Архангелът бе сложил на рамото ми и ме насочваше да извърша Великия Вход.

От дните на нашето детство ние знаем добре кое е добро и кое зло. И при все че знаем това, ние съзнателно избираме пътя на греха. Колко трябва, скъпи мои, да се каем за това и да молим Бога за прошка. Само че словата на нашата молитва трябва да са други. Макар и да ни се струва срамно да го признаем, но ние трябва да речем: „Господи, ние знаехме, че правим лошо, знаехме и как трябва да постъпим, и при все това правехме лошото и неугодното на Тебе. Прости ни греховете по Твоята неизречена любов! Прости, че знаем и разбираме, но по естеството на нашата немощ ние продължаваме да Те разпъваме!“

Мъдростта ще ни предпази от вълците, а добротата ще предотврати превръщането ни във вълци.

Представи си състоянието на другия живот, доколкото това е възможно: защото никое слово не е в състояние да изобрази в пълнота неговото достойнство, но от това, което чуваме, като от някакви гадания,можем да получим поне бледа, неясна представа за него. Скръб и въздишка, казва (Писанието) ще се отдалечат (Ис. 35:10).

Богатите си мислят, че са собственици, но по-скоро те са притежаваните, бивайки подвластни на собственото си богатство.

Веднъж попитали отец Гавриил:

- Отче, ето, вие казвате молитва за правителството. А ако аз, например, не харесвам президента, то тогава моята молитва е неискрена!

Ако вършиш някое добро дело, пази се от похвали; похвалиш ли се, ще изгубиш всичко, което си придобил с труд и ще се лишиш от Божията благодат, защото от похвалата произлиза превъзнасяне, а от него – падение, а падението е отлъчване от Бога.

Занимаващите се със спиритизъм днес приемат всяка проява от духовния свят като такава, изпратена от Бог и мигновено се хвалят, че Бог им е дал „откровение“. Познавах един 80-годишен монах, когото всички почитаха като голям духовен наставник.

Думите на проповедниците днес имат ефекта на това да хвърляме терпентин в огъня. Бедните и необразовани миряни са били изоставени и не слушат. Те имат нужда да видят добри дела и живот, изпълнен с Христовата любов… Те имат нужда да почувстват, че техният брат състрадава на болката им. Само чрез любов към тях и чрез човеколюбиви дела можем да върнем нашите братя обратно при Христа.

Горко на онова място, в което няма светлина. Там хората бродят подобно на слепци, не отличават вредното от полезното и често се спъват и падат – там се случват всякакви беди, напасти и увреждания.

Ние имаме в себе си дълбоко вкоренени слабости, страсти и недостатъци. Всичко това не може да бъде изрязано с едно рязко движение, но с търпение, постоянство, грижа и внимание.

Не можете да бъдете прекалено добри и твърде мили. Избягвайте дори проявата на острота във вашите отношения. Радост, искряща радост извира от лицето на оногова, който дава и поддържа радостта в сърцето на другия. Всяко проклятие е от дявола. Никога не се кълнете, дори онези, които сте сварили да правят злодеяние. Ние кълнем другите само защото не познаваме себе си. Щом се взрем в собствените си падения, виждаме толкова много поквара, че нищо в другия не може да се сравни с нея.

Християнството изисква смирена осъзнатост. Нашият прародител, Адам, бил съвършен, ала ние, хората, вършим само грехове и развала. Църквата ни призовава към смирение, когато нарича Адам наш прародител. А еволюцията? Произхождаме от маймуните? Без значение колко скромно оценяваме себе си, няма как да не си помислим с известна гордост: „В крайна сметка, аз не съм маймуна; все пак, прогресът се е проявил чрез мен.“

На Света Гора дойде един младеж 16-17-годишен и обикаляше по манастирите. Това беше Йоргакис. От тригодишна възраст родителите му го дали в един будистки манастир в Тибет. Напреднал много в йога, станал съвършен магьосник, можеше да повика който си поиска демон. Носеше черен колан и владееше карате до съвършенство. Със силата на сатаната правеше демонстрации, които впечатляваха хората. С ръката си удряше големи камъни и те се трошаха като орехи. Можеше да чете затворени книги. В дланта си чупеше лешници, черупките падаха долу, а ядките оставаха залепени за дланта му.

Седнеш ли да се храниш, помоли се.

Днес празнуваме Успението на Пречистата Владичица Богородица или блаженото Й напускане на този живот, с който се е представила в живота Тя, истинската Майка на живота. Това напускане ни напомня за нашето излизане от живота, а то - за влизането ни в този живот. Така се пред­ставят в ума ни две врати: едната врата стои в началото на нашето житие — това е вратата на раждането, а другата вра­та е в края му — това е вратата на смъртта. Между тях двете се движи до безкрайност разнообразният човешки живот. Издигнете се мислено над земята и погледнете оттам към синовете човешки, вгледайте се по-внимателно, и няма да можете да се удържите от въпроса: какво означава всичко това? Как и защо всичко така се устройва?

Когато отидем при докторите за лечение, ние не им казваме какво да правят. Те си знаят работата. Ние само им казваме къде е болката и откога я имаме. Истината ни се дава, когато я търсим смирено, както търсим лечение от лекарите. Не можем да поръчаме истината, но можем да помолим да ни се даде, да ни бъде разкрита. Защото истината е Бог, Комуто не можем да заповядаме, а само да просим от Него и да Го обичаме. Докторите знаят какво искате, когато отидете при тях. Всичко, което можете да направите е да им кажете, че изпитвате болка и къде е тя. Останалото зависи от тях. Заради това светите Отци са ни казали да се молим подобно на малки деца, които плачат, щом ги заболи. И показват къде точно ги боли.