„Моят съпруг С., 46-годишен, влезе в болницата „Благовещение“ през август 2007 г. с инфекция на дихателната система и силна треска. Тук ще де добавя, че страдаше и от захарен диабет и сънна апнея, които утежняваха състоянието му, както и остра инфекция на пикочните пътища, която в онзи ден не беше диагностицирана, защото беше минал през десетдневно лечение с антибиотик. Когато приключи с антибиотика, започна отново силна треска (с температура 40-41 градуса) и така се принудихме да го закараме в болницата.

Хранителният пост не ни носи полза, ако не допринася за духовното ни обновление. Необходимо е по време на пост да променим целия си живот и да практикуваме добродетелите.

Един от братята запитал авва Пимен следния въпрос: „Какво да направя? Мислите ми ме връхлитат и ми казват,че греховете ми са опростени и ме карат да се ровя в прегрешенията на другите братя.“

Докато умиращият човек отправя последните си слова към нас, внезапно думите пресекват, очите потъмняват, устата замлъква, гласът се парализира от пристигането на Господните служители, когато вдъхващите трепет войнства я обсаждат, а Божествените съдебни изпълнители приканват душата да напусне тялото и неумолимо я отвеждат към съдилището…

Бягай от греховните места като от чума.

Смиреният човек, живеещ духовен живот, когато чете Св. Писание, отнася всичко към себе си, а не към другия.

А младежите желаят да бъдат богове, младите искат да властват и владеят. И ето, те отиват при индусите, будистите, кришнарите и се учат на духовност, източните култове превземат Православна Русия. Необмисленото увлечение в окултизма, това доброволно любопитно обръщане към бесовете, отначало се превръща в трагедия, а сетне и гибелен край за съблазнилите се.

В Шанхайските гета имало случаи на изядени от уличните кучета малки момиченца, които били изхвърляни направо в контейнерите за смет. Когато вестниците излезли с материали за тези случаи, архиепископ Йоан казал на г-жа Шахматова да отиде да купи две бутилки китайска водка, при което тя изпаднала в потрес. Но ужасът ѝ станал още по-голям, когато той поискал тя да го придружи в същите тези гета, където се знаело, че често се случват убийства.

Не бива човек да казва, че е невъзможно да се достигне добродетелен живот, а да рече, че това не е лесно.

Какво е Православието? Православието е истината. То е правилната догма на Бога, както ни е предадена от Въплътения Господ чрез Неговото необикновено учение, Неговият свят живот и освободителната Му саможертва; и което впоследствие е детайлизирано от боговдъхновените ум и сърце на св. ап. Павел; както ни е предадено от любимия Ученик, св. евангелист Йоан, както и от останалите Евангелисти и Апостоли, озарени от Небесната светлина на Светия Дух; както ни е предадено от духопросветлените отци от Александрия, Константинопол, Кападокия, Сирия и по-късно - Света Гора. Всички тези хора, от досточтимия Поликарп (ученик на Апостолите) до св. Никодим Светогорец (упокоил се в началото на 19 век), които чрез тяхната мъдрост, святост, саможертва и борба ни повериха като наследие правилната вяра и живот; съкровищницата на Православното предание.

Ето ви белег: ако сте притеснени за нещо, това означава, че не сте се предали изцяло на Божията воля, макар за изглежда, че живеете според Неговата воля.

На света съществуваше ужасяваща, тъмна бездна, обитаване от изтерзани затворници. И внезапно великолепен могъщ орел прелетял над тази бездна. Той разперил своите криле и извикал: „Всички вие, гниещи в тази бездна! Хванете крилете ми, дръжте се здраво за тях, ще ви измъкна към слънцето.“

Всеблаги Господи, Спасителю наш, Който просвети със сиянието на Твоето идване краищата на света, и ни повика в Твоята света Църква с обещание, че ще наследим нетленни и вечни блага!

Милостиво погледни към мене, Твоя недостоен раб, не спомняй моите беззакония; но, по Твоето безмерно милосърдие, прости ми всичките прегрешения.

Защото, макар и да престъпвам Твоята света воля, не се отричам от Тебе, нашия Бог и Спасител.

10 декември 1877 г. остава завинаги паметна дата в историята на Плевен и България. Падането на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война 1877–1878 г. Пет месеца градът е арена на ожесточени сражения.Четиридесет и пет дни продължава пълната блокада на града. На 10 декември 1877 г. турската армия прави отчаян опит да разкъса блокадния обръч и да напусне града по посока – София. Осман паша започва боя с последна надежда за успех, той няма какво да губи. Настъплението на турската армия е стремително, пробити са двете линии на руската отбрана. С усилията на полковете от Гренадирския корпус на руската армия, атаката на турската армия е спряна. Частите на Осман паша са отблъснати към реката. Така при моста на река Вит се слага финал на петмесечната плевенска епопея.

Който е победил страстите, той е победил и печалта. А победеният от страстите няма да избяга от оковите на скръбта. Както болният се разпознава по вида на лицето, така и обладаният от страстите се преобразява от печал.

Милосърдната сестра, работила в болницата, носеща името на императрица Александра Фьодоровна в Петроград по време на Първата световна война (1914 – 1918 г.), публикува в едно списание следният разказ по действително събитие.

В болницата бил настанен за лечение един войник. Веднъж сестрата се позаинтересувала от възстановяващия се войник и го запитала: „А с какво се занимавахте по време на войната?“ Войникът съвършено откровено, с пълна искреност отговорил:

На първи декември 2019 г. - ✝ 14 Неделя след Неделя подир Въздвижение, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил ръкоположи в дяконски чин благоговейният мъж Войден Божков в приземния параклис „Св. Въведение Богородично“ на новия катедрален храм “Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Ловеч.

Ако желаете да намерите съвършената любов, идете и продайте всичко, което имате, раздайте го на бедните, идете при някой духовник и имайте пълно послушание. Можете ли да направите това и да бъдете съвършени?