Богатите си мислят, че са собственици, но по-скоро те са притежаваните, бивайки подвластни на собственото си богатство.

Веднъж попитали отец Гавриил:

- Отче, ето, вие казвате молитва за правителството. А ако аз, например, не харесвам президента, то тогава моята молитва е неискрена!

Ако вършиш някое добро дело, пази се от похвали; похвалиш ли се, ще изгубиш всичко, което си придобил с труд и ще се лишиш от Божията благодат, защото от похвалата произлиза превъзнасяне, а от него – падение, а падението е отлъчване от Бога.

Занимаващите се със спиритизъм днес приемат всяка проява от духовния свят като такава, изпратена от Бог и мигновено се хвалят, че Бог им е дал „откровение“. Познавах един 80-годишен монах, когото всички почитаха като голям духовен наставник.

Думите на проповедниците днес имат ефекта на това да хвърляме терпентин в огъня. Бедните и необразовани миряни са били изоставени и не слушат. Те имат нужда да видят добри дела и живот, изпълнен с Христовата любов… Те имат нужда да почувстват, че техният брат състрадава на болката им. Само чрез любов към тях и чрез човеколюбиви дела можем да върнем нашите братя обратно при Христа.

Горко на онова място, в което няма светлина. Там хората бродят подобно на слепци, не отличават вредното от полезното и често се спъват и падат – там се случват всякакви беди, напасти и увреждания.

Ние имаме в себе си дълбоко вкоренени слабости, страсти и недостатъци. Всичко това не може да бъде изрязано с едно рязко движение, но с търпение, постоянство, грижа и внимание.

Не можете да бъдете прекалено добри и твърде мили. Избягвайте дори проявата на острота във вашите отношения. Радост, искряща радост извира от лицето на оногова, който дава и поддържа радостта в сърцето на другия. Всяко проклятие е от дявола. Никога не се кълнете, дори онези, които сте сварили да правят злодеяние. Ние кълнем другите само защото не познаваме себе си. Щом се взрем в собствените си падения, виждаме толкова много поквара, че нищо в другия не може да се сравни с нея.

Християнството изисква смирена осъзнатост. Нашият прародител, Адам, бил съвършен, ала ние, хората, вършим само грехове и развала. Църквата ни призовава към смирение, когато нарича Адам наш прародител. А еволюцията? Произхождаме от маймуните? Без значение колко скромно оценяваме себе си, няма как да не си помислим с известна гордост: „В крайна сметка, аз не съм маймуна; все пак, прогресът се е проявил чрез мен.“

На Света Гора дойде един младеж 16-17-годишен и обикаляше по манастирите. Това беше Йоргакис. От тригодишна възраст родителите му го дали в един будистки манастир в Тибет. Напреднал много в йога, станал съвършен магьосник, можеше да повика който си поиска демон. Носеше черен колан и владееше карате до съвършенство. Със силата на сатаната правеше демонстрации, които впечатляваха хората. С ръката си удряше големи камъни и те се трошаха като орехи. Можеше да чете затворени книги. В дланта си чупеше лешници, черупките падаха долу, а ядките оставаха залепени за дланта му.

Седнеш ли да се храниш, помоли се.

Днес празнуваме Успението на Пречистата Владичица Богородица или блаженото Й напускане на този живот, с който се е представила в живота Тя, истинската Майка на живота. Това напускане ни напомня за нашето излизане от живота, а то - за влизането ни в този живот. Така се пред­ставят в ума ни две врати: едната врата стои в началото на нашето житие — това е вратата на раждането, а другата вра­та е в края му — това е вратата на смъртта. Между тях двете се движи до безкрайност разнообразният човешки живот. Издигнете се мислено над земята и погледнете оттам към синовете човешки, вгледайте се по-внимателно, и няма да можете да се удържите от въпроса: какво означава всичко това? Как и защо всичко така се устройва?

Когато отидем при докторите за лечение, ние не им казваме какво да правят. Те си знаят работата. Ние само им казваме къде е болката и откога я имаме. Истината ни се дава, когато я търсим смирено, както търсим лечение от лекарите. Не можем да поръчаме истината, но можем да помолим да ни се даде, да ни бъде разкрита. Защото истината е Бог, Комуто не можем да заповядаме, а само да просим от Него и да Го обичаме. Докторите знаят какво искате, когато отидете при тях. Всичко, което можете да направите е да им кажете, че изпитвате болка и къде е тя. Останалото зависи от тях. Заради това светите Отци са ни казали да се молим подобно на малки деца, които плачат, щом ги заболи. И показват къде точно ги боли.

Съвестта е праведен съдия. Божественият Йоан Златоуст казва: „Бог не е оставил съдията извън нас, така че да не може да го прелъстим с пари или да му дадем нещо, така че да ни признае за прави. Този съдия е вложен в нас отвътре и ние с нищо не можем да го прелъстим!“

Най-дълбокият глас, извиращ от нашето сърце – това е съвестта, гласът Божий в човека, призоваващ ни само към добро и предпазващ ни от лошото, това е словото на душата.

Словото на душата – това са словата, излизащи отвътре, вложени от Бога в сърцето ни, посредством които ние говорим, макар че не винаги го правим на глас. То се нарича „душевно слово“, както казва св. Йоан Дамаскин. Това е онова слово, което е вложено от Бога в сърцето на човека при неговото сътворение и за което ние говорим скрито в себе си, а не като изговорено слово.

Щом видите, че дяволът се е хванал за вашето дете, вместо да се гневите на вашите потомци, че не са послушни, поговорете с Бога за това. Каквото имате да кажете на детето (тъй като те реагират гневно според характера си), споделете го с Бога. Паднете на колене и по Божията милост вашите думи ще бъдат предадени на детето.

Даниел Кастромин е православен проповедник. Едва тридесетгодишен, той вече е посветил няколко години от живота си да служи на Църквата на Филипините и в Тува, Русия. За последните няколко месеца той е на служение в Южна Корея.

Но животът на Даниел не винаги е бил направляван от Божията благодат, намираща се в Православната вяра. В поместената по-долу статия той разкрива как се срещнал с Бога и се отрекъл от езотеричните практики на Ню Ейдж, които в миналото го вълнували вместо истинската духовност.

Имащият мир със себе си е мирен и със съседа си, има мир и с Бога. Такъв човек е пълен с благодат, защото Господ си е направил жилище в него.

Един монах посадил маслиново дръвче и започнал да се моли: „Господи, изпрати на моето дръвче дъжд“. И Господ изпратил на земята дъжд. Дръвчето поело влагата, а монахът продължил да се моли: "А сега, Господи“, моля да изпратиш слънчице – дръвчето ми се нуждае от топлина." И Господ изпратил слънце. Дръвчето пораснало. Монахът продължил да се моли за него:"Господи, изпрати студ, който да не е много силен, за да укрепнат клонките и корените.“ Господ изпратил студ и… дръвчето погинало.

Тук идват съвременни блудници, митари, разбойници. Те не знаят много, не разбират много. Но трябва да помним, че Господ е ял с митари и грешници и е простил на гонителите си. Дверите на светата обител са открити за всички и всекиго, за всички отрудени и обременени.