Християнството изисква смирена осъзнатост. Нашият прародител, Адам, бил съвършен, ала ние, хората, вършим само грехове и развала. Църквата ни призовава към смирение, когато нарича Адам наш прародител. А еволюцията? Произхождаме от маймуните? Без значение колко скромно оценяваме себе си, няма как да не си помислим с известна гордост: „В крайна сметка, аз не съм маймуна; все пак, прогресът се е проявил чрез мен.“

На Света Гора дойде един младеж 16-17-годишен и обикаляше по манастирите. Това беше Йоргакис. От тригодишна възраст родителите му го дали в един будистки манастир в Тибет. Напреднал много в йога, станал съвършен магьосник, можеше да повика който си поиска демон. Носеше черен колан и владееше карате до съвършенство. Със силата на сатаната правеше демонстрации, които впечатляваха хората. С ръката си удряше големи камъни и те се трошаха като орехи. Можеше да чете затворени книги. В дланта си чупеше лешници, черупките падаха долу, а ядките оставаха залепени за дланта му.

Седнеш ли да се храниш, помоли се.

Днес празнуваме Успението на Пречистата Владичица Богородица или блаженото Й напускане на този живот, с който се е представила в живота Тя, истинската Майка на живота. Това напускане ни напомня за нашето излизане от живота, а то - за влизането ни в този живот. Така се пред­ставят в ума ни две врати: едната врата стои в началото на нашето житие — това е вратата на раждането, а другата вра­та е в края му — това е вратата на смъртта. Между тях двете се движи до безкрайност разнообразният човешки живот. Издигнете се мислено над земята и погледнете оттам към синовете човешки, вгледайте се по-внимателно, и няма да можете да се удържите от въпроса: какво означава всичко това? Как и защо всичко така се устройва?

Когато отидем при докторите за лечение, ние не им казваме какво да правят. Те си знаят работата. Ние само им казваме къде е болката и откога я имаме. Истината ни се дава, когато я търсим смирено, както търсим лечение от лекарите. Не можем да поръчаме истината, но можем да помолим да ни се даде, да ни бъде разкрита. Защото истината е Бог, Комуто не можем да заповядаме, а само да просим от Него и да Го обичаме. Докторите знаят какво искате, когато отидете при тях. Всичко, което можете да направите е да им кажете, че изпитвате болка и къде е тя. Останалото зависи от тях. Заради това светите Отци са ни казали да се молим подобно на малки деца, които плачат, щом ги заболи. И показват къде точно ги боли.

Съвестта е праведен съдия. Божественият Йоан Златоуст казва: „Бог не е оставил съдията извън нас, така че да не може да го прелъстим с пари или да му дадем нещо, така че да ни признае за прави. Този съдия е вложен в нас отвътре и ние с нищо не можем да го прелъстим!“

Най-дълбокият глас, извиращ от нашето сърце – това е съвестта, гласът Божий в човека, призоваващ ни само към добро и предпазващ ни от лошото, това е словото на душата.

Словото на душата – това са словата, излизащи отвътре, вложени от Бога в сърцето ни, посредством които ние говорим, макар че не винаги го правим на глас. То се нарича „душевно слово“, както казва св. Йоан Дамаскин. Това е онова слово, което е вложено от Бога в сърцето на човека при неговото сътворение и за което ние говорим скрито в себе си, а не като изговорено слово.

Щом видите, че дяволът се е хванал за вашето дете, вместо да се гневите на вашите потомци, че не са послушни, поговорете с Бога за това. Каквото имате да кажете на детето (тъй като те реагират гневно според характера си), споделете го с Бога. Паднете на колене и по Божията милост вашите думи ще бъдат предадени на детето.

Даниел Кастромин е православен проповедник. Едва тридесетгодишен, той вече е посветил няколко години от живота си да служи на Църквата на Филипините и в Тува, Русия. За последните няколко месеца той е на служение в Южна Корея.

Но животът на Даниел не винаги е бил направляван от Божията благодат, намираща се в Православната вяра. В поместената по-долу статия той разкрива как се срещнал с Бога и се отрекъл от езотеричните практики на Ню Ейдж, които в миналото го вълнували вместо истинската духовност.

Имащият мир със себе си е мирен и със съседа си, има мир и с Бога. Такъв човек е пълен с благодат, защото Господ си е направил жилище в него.

Един монах посадил маслиново дръвче и започнал да се моли: „Господи, изпрати на моето дръвче дъжд“. И Господ изпратил на земята дъжд. Дръвчето поело влагата, а монахът продължил да се моли: "А сега, Господи“, моля да изпратиш слънчице – дръвчето ми се нуждае от топлина." И Господ изпратил слънце. Дръвчето пораснало. Монахът продължил да се моли за него:"Господи, изпрати студ, който да не е много силен, за да укрепнат клонките и корените.“ Господ изпратил студ и… дръвчето погинало.

Тук идват съвременни блудници, митари, разбойници. Те не знаят много, не разбират много. Но трябва да помним, че Господ е ял с митари и грешници и е простил на гонителите си. Дверите на светата обител са открити за всички и всекиго, за всички отрудени и обременени.

Плътската любов съединява светските хора външно, но само дотолкова, доколкото те имат необходимите за такава плътска любов качества. Когато тези светски качества бъдат загубени, плътската любов разединява хората и те погиват. А когато между съпрузите има истинска драгоценна духовна любов, те, ако някой от тях изгуби светските си качества, това не само не ги отделя един от друг, но ги свърза още по-силно.

Бъдете по-добри от общоприетото, защото всеки има своя собствена война, битки и загуби. Живейте просто, обичайте щедро, гледайте внимателно на нуждите на другия, говорете тихо ... И оставете останалото на Господа. Именно любовта, a не вярата, нито догмата, нито мистиката, нито аскетизмът, нито постенето, нито дългите молитви съставляват истинския образ на християнина. Всичко губи силата си, ако го няма основното - любовта към човека.

Съвсем не е лесно за демоните да навредят на човек, който постоянно помни Бога в своята душа. Те могат да го изкушават, ала е трудно да му причинят вреда. Това е защото той не им позволява да го уловят, тъй като е надянал шлема на постоянното помнене на Бога. Тогова, комуто духовното зрение е отворено и вижда Бога, е трудно да понесе вреда от враговете. Истинските, древните духовни хора не се нуждаели от духовни книги. Те нямали необходимост да четат много светоотеческа литература, тъй като постоянно разсъждавали върху нещо, за да откриват нови неща. Цялото творение било университет за тях. Накъдето и да отправели взора си, те виждали нещо, върху което да помислят – понякога Божият промисъл, друг път Неговата премъдрост; понякога Неговата присъда, а друг път Неговите наставления и т.н. С духовното си зрение те виждали невидимото. Размисляйки над нещата, те изпълвали своите сърца с духовно познание.

Приемащият зъл помисъл приема врага в своето тяло. Духовете са невидими, ние им даваме тела и така те стават видими.

Скоро след като учението на Христос започнало да се разпространява сред езичниците, последователите на Христа в Антиохия започнали да се наричат християни (Деяния 11:26). Думата „християнин“ посочвала, че тези, които насели това название, принадлежали на Христа: принадлежност към Христос и Неговото Учение. От Антиохия името християнин получило повсеместно разпространение.

На земята не може да минем без скърби, но който се е предал на волята Божия, ги понася по-леко. Такъв човек има скърби, но се уповава на Господа и скърбите отминават.

Бог се намира по-близо до нас от който и да е човек, живял някога на земята. Той е по-близо до мен от собствените ми дрехи, по-близо от въздуха или светлината, по-драгоценен от жена ми, баща ми, майка ми, сина, дъщерята, приятеля. Аз живея в Него, духом и тялом. Дишам чрез Него, мисля в Него, чувствам, разсъждавам, планирам, говоря, започвам нещо, работя чрез Него. „Защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28). „Защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля“(Фил. 2:13).

1. Молете се за вашите деца по време на бременността.

2. Спрете да им давате непрестанни наставления, а по-скоро им говорете чрез молитва.

3. Бъдете за пример на вашите деца.