Братя,

Трябва да се погрижим в този кратък живот за спасението си. Нека се боим от нашия Господ, като се надяваме да получим онези неизказани благословения и небесния живот при ангелите и Бога, онази неизразима слава и оня светъл чертог, в който пребивава Църковният Жених заедно със своя Отец и със Светия Дух.

БЕСЕДА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА. Гл. VI, ст. 24–27.

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре“. (Мат. 6:24)

(Св. Иоан Златоуст. Тълкование на Еванглеието от Матея. Беседи 16-44. Издание на Свещеническите братства в България. С., 1935, с 84-91.)

1. Виждаш ли, как Христос малко по-малко отстранява пристрастието към сегашните блага и, като предлага обширно слово за презрение на богатствата, разрушава властничеството на сребролюбието?

Дойди, благочестиво събрание, да съставим сега празненство; дойди, нека възтържествуваме със Силите във висините. Дойди и, послушни на зова на пророк Давид, да пеем на нашия Бог, да пеем на нашия Цар, да пеем: защото Бог е Цар на цялата земя; нека пеем разумно (Псал. 46:7). В днешния ден на Тавор от очите човешки било видяно невижданото: било видяно тяло земно, сияещо с Божествена светлина, - тяло смъртно, изпускащо славата на Божеството.