Спомням си, братя, една история, която се случи по времето, когато бях студент в Солунския университет. Единствената дъщеря на една вдовица изчезна от дома им в Солун. Солун е голям град, вдовицата не можа да открие дъщеря си, доста неща се изговориха покрай това събитие. Някой спомена, че момичето направило грешка и работи в нощните клубове, имате представа за какви места става въпрос. Как въобще майка ѝ можеше да я намери? Измина известно време, през което майката я бе търсила, момичето напуснало и отишло в Атина, още по-голям град, като ситуацията станала дори по-лоша, както разбирате. Какво направила тогава майката?

Някога един стар монах посетил свой познат аскет, за да отслужат заедно св. Божествена Литургия.

В Църквата ние имаме ръцете на Христос, Неговите уста, очи и също така Божественото Му сърце. Неговите ръце са богослужебните чинодействия, езикът на устата Му е евангелското слово, а очите Му са тайнствата, чрез които Той гледа в нашите сърца. Неговото сърце е Божествената Литургия.

Любовта изисква благоразумие, а благоразумието е цяло изкуство. Ако сте незапознати с изкуството на любовта, тогава не знаете как да обичате. Любовта покрива недостатъците на нашия ближен. Тя прощава грешките. Не забелязва лошите навици. Отстъпчива е. Избягва осъждането.

Всеки християнин е избран: избран за следните дела: да бъде с Господа чрез непрестанното Му помнене и осъзнатост за Неговата вездесъщност; чрез проповядването и изпълнението на Неговите заповеди и чрез готовността си да изповяда свята вяра в Него. Там където се извършват подобни дела, изповядващи вярата, това е гръмка проповед, която всички могат да чуят.

Когато ти е тежко, спомни си, че дори Божията Майка изтърпя такива скърби през земния си живот, каквито не бихме могли да понесем. Пред очите Ѝ разпнали Господа Иисуса Христа. Какво ли Ѝ е било да претърпи това? Всички приятели на Спасителя претърпели мъченическа смърт. А мъчениците?...

О, Богомайко! О, Всепета! О, Владичице! Дай всекиму, който Те призовава, да достигне при Теб във вечния ден и лице в лице да Ти се поклони.

Авва Исаак Тивейски отишъл в един манастир, където видял монах да съгрешава и го осъдил. Когато се върнал в пустинята, дошъл Ангел Господен, застанал на входа и рекъл: „Няма да те пусна“. Аввата го умолявал да му каже причината за това.

Гневът не помага с нищо, само наранява тези, които са ядосани.
Поради гордост и тщеславие често стават недоразумения. Да се отнася унизително може всеки, но никой друг освен нас самите не може да ни унижи, освен нашите дела и постъпки. Трябва да запазите спокойствие, дори когато другите се опитват да предизвикат гнева ви нарочно.

Когато при стареца Кирил Павлов дошли хора и му казали, че в наше време храмовете са пълни и можело да се надяваме, че вярата в народа е започнала да укрепва, отец Кирил помолил да му напълнят едно ведро с вода. Когато го направили, той рекъл: „Ето това е броят на хората, които сега идват в храма“. След това старецът поискал да излеят водата… И когато я излели, обратно се стекли само три капки. Отец Кирил пояснил: „А това са тези, които се спасяват сега.“

Моята дъщеря Мариам по рождение имаше проблеми със здравето. Тя бе няма, не можеше да говори. Единственото, което можеше да произнесе, бе звука „у“. С него тя се опитваше да ни каже какво иска и какво я тревожи. Обиколихме всички лекари в града, но резултат нямаше. На практика тя бе няма и ние свикнахме с това. Един прекрасен ден ме осени идеята да отидем с дъщеря ми на могилата на стареца Гавриил(Ургебадзе). Цялото семейство отидохме в Самтавро и преклонихме колене на могилата на стареца Гавриил. По това време той още не бе канонизиран.

Отговорът на нашето неспокойство не са наркотиците, алкохола, успокоителните или психиатричното лечение. То не може да се изцели чрез йога или пък някоя нова ню-ейдж източна медитативна практика.

Веднъж една жена, чийто син бил починал, дошла при св. Гавриил (Ургебадзе) и го попитала: „Защо някои хора умират млади?“ Старецът ѝ разказал следната история:

В едно село живеела благочестива жена. Еднинственият ѝ син умрял и тя се оплакала на Господ: „Аз съм единствената вярваща в селото. Другите ме презират и подиграват поради любовта ми към Теб. А сега ти ми отне едничкия ми син. Защо?“

Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, - и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. (Пс. 138: 7-10).

За истинския християнин е без значение кога ще стане война или ще настъпи преследване. Истинският християнин е винаги подготвен, готов със запаления светилник на своята душа да посрещне младоженеца Христос. Истинският християнин не живее в страх и тревога кога ще се обяви война или дали ще се изсипят бомби върху него.

Не се заглеждай в красотата на човешкото лице, а гледай на неговата душа; не гледай на облеклото на неговото тяло (одеждата е временна), а гледай на това кой ги облича; не гледай великолепието на дома, а гледай на живеещия, кой живее в него и какъв е – иначе ще оскърбиш Божия образ в човека, ще обезчестиш царя, като се поклониш на неговия слуга, а на него не ще въздадеш ни най-малката подобаваща му се чест.

Не се тревожете. Понякога по-лошо от това да си болен е да се боиш от разболяване. Оставете нещата на Господ. Това, което Бог ви дава е най-доброто за вас. Бог никога не ще ви даде кръст, без първо да го прецени и измери много внимателно, така че този кръст да доведе до духовното ви израстване.

За да изцели душата и тялото на човека, от две хиляди години Православната църква му дава правото да участва в нейните св. тайнства. 

Църквата никога не е била притеснена от обстановката на съвремението – на непочтително отношение към всичко.  Напротив, преживя случващото се и извърши голямо чудо. Възможно ли е Христовото причастие да причини болест или най-малка вреда? Възможно ли е Тялото и Кръвта на нашия Господ да замърсят нашето тяло и кръв? Възможно ли е ежедневният опит, който имаме от две хиляди години, да бъде поставен под въпрос поради рационалността и плиткостта на нашето време?

Вярващите, здрави и болни, са се причастявали със Св. Причастие от векове от обща свещена чаша (потир), посредством обща лъжичка, която ние нито измиваме, нито някога сме дезинфекцирали и въпреки това на никого нищо не се е случило.

Веднъж св. Порфирий Кавсокаливит попита един поклонник, дошъл да го посети:

- Знаеш ли тропара, който започва така: „Празнуваме умъртвяването на смъртта…“?

- Да, отче, знам го.

- Тогава го кажи.

За Възкресение Христово Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил възглави празничната св. Литургия в катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ – Ловеч. На архиерея съслужиха прот Михаил Ковачев, ст.ик. Любомир Казашки и дякон Петър Милошов.