- Говори се, че църквата не отстоява правата си достатъчно активно, че мълчи, прощава, не пристъпва към никакви активни, резки, радикални действия, към каквито са привикнали нашите опоненти. Може би губим време, в което бихме могли да сме по-твърди… Защо именно така?
- При нас процесът на поведение и реакция е основан на примера на Спасителя. Когато Той е бил на земята, са Го преследвали, гонели, ненавиждали, а Той не е правел никакви заявления, не се е оплаквал на никого, всичко е търпял. И Той ни е казал: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят. Ако Мене мразиха, и вас ще мразят“. Затова ние приемаме случващото се като пръст Божий. А срещу Бог на никого не трябва да се оплакваме. На Бога само благодарим.
В тези изпитания ние страдаме, може би, в някаква степен се измъчваме, хора сме, но чрез страданията укрепваме духовно. Ако нямаше страдания, човек не би могъл да възраства духовно. Така е устроен животът на човека, че духовното израстване става чрез усилия: усилие за търпение в страданията, усилие за работа над себе си, усилие по преодоляване на своите страсти и немощи. Тези усилия привеждат човека към духовно съвършенство.
- А как да се справим с усещането, което идва от оскърбленията, с чувството за несправедливост?
- Знаете ли, ние трябва винаги да помним, че има Бог. И да гледаме към Бога, а не към този, който ни оскърбява. Бог е допуснал. Ако не беше допуснал, това нямаше да се случи. И ние гледаме към Бога и просим: „Какво, Господи, искаш от нас в това изпитание?“. И се стараем да направим това, за което Бог ни напомня чрез страданията. Това е правилният път на избавянето ни от скърбите.
- Православните обикновено са послушни на закона и миролюбиви. Можем ли днес да разчитаме на закона? Защитава ли ни той?
- Знаете ли, за съжаление законите у нас почти не действат, с редки изключения. Но ние се надяваме на Божия Закон. Него никой не го е отменил, няма да го отмени и не е отменян. Божият Закон съществува. А относно днешните беззакония, ще мине време, историята ще постави всичко на мястото му и хората ще оценят тези събития по съвсем различен начин, от друга гледна точка. Накрая, ще стане ясно кой е бил прав, кой не е бил прав, кой е постъпил правилно, кой – не. И мисля, че много от тези, на които днес ръкопляскат, ще бъдат осъдени и от Бога, и от историята.
Митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий
