Интервю на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил за в-к "Стандарт"

- Говори се, че църквата не отстоява правата си достатъчно активно, че мълчи, прощава, не пристъпва към никакви активни, резки, радикални действия, към каквито са привикнали нашите опоненти. Може би губим време, в което бихме могли да сме по-твърди… Защо именно така?

- При нас процесът на поведение и реакция е основан на примера на Спасителя. Когато Той е бил на земята, са Го преследвали, гонели, ненавиждали, а Той не е правел никакви заявления, не се е оплаквал на никого, всичко е търпял. И Той ни е казал: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят. Ако Мене мразиха, и вас ще мразят“. Затова ние приемаме случващото се като пръст Божий. А срещу Бог на никого не трябва да се оплакваме. На Бога само благодарим.

През 2018 г. Константинополската патриаршия прие в своята юрисдикция Филарет (Денисенко) и Макарий (Малетич), както и техните последователи. Така Константинополската църква прие в общение лица, получили ръкоположение в разкола. В същото време върху тях не са били извършени повторни хиротонии, а всички свещени степени, придобити по време на схизмата, се признават от Константинополската патриаршия.

10 декември 1877 г. остава завинаги паметна дата в историята на Плевен и България. Падането на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война 1877–1878 г. Пет месеца градът е арена на ожесточени сражения.Четиридесет и пет дни продължава пълната блокада на града. На 10 декември 1877 г. турската армия прави отчаян опит да разкъса блокадния обръч и да напусне града по посока – София. Осман паша започва боя с последна надежда за успех, той няма какво да губи. Настъплението на турската армия е стремително, пробити са двете линии на руската отбрана. С усилията на полковете от Гренадирския корпус на руската армия, атаката на турската армия е спряна. Частите на Осман паша са отблъснати към реката. Така при моста на река Вит се слага финал на петмесечната плевенска епопея.

На първи декември 2019 г. - ✝ 14 Неделя след Неделя подир Въздвижение, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил ръкоположи в дяконски чин благоговейният мъж Войден Божков в приземния параклис „Св. Въведение Богородично“ на новия катедрален храм “Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Ловеч.

Чудотворната икона на Пресвета Богородица „Боянска“ от манастира "Рождество на Пресвета Богородица“, село Бояна, Украйна ще бъде в Ловчанска епархия от 25.05 до 02.06.2019 г.

Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ,
и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите (Мат. 28:5-7)

Във връзка с по-нататъшното развитие на така наречения „украински въпрос” възниква насъщна необходимост да се изследват и уточнят всички негови нюанси, защото този въпрос е своего рода „лакмус” за разбиране онези проблеми, които възникват днес в Църквата. Безусловно, съгласно каноничното право на Православната Църква, Вселенската Патриаршия на Константинопол притежава, в съответствие с 3-то правило на ІІ Вселенски събор и 28-то правило на ІV Вселенски събор първенство по чест между Патриаршеските престоли, след престола на древния Рим, който е притежавал първенство по чест в древната неразделена Църква. След отделянето и отпадането от Православната Църква на престола на древния Рим, Вселенската Патриаршия заема първата катедра на Православната Съборна Църква, а Вселенският Патриарх има законното право на почетно председателство на свикваните Вселенски Събори и за координация на Православните Църкви, събиращи се на тях, както това е ставало на всички заседания по цял свят в различните исторически епохи. Вселенският Патриарх предоставя автокефалия и автономия на църковни структури, при условие че неговите решения са одобрени от Вселенски събор, където и да се провежда той. Гореказаното, разбира се, има сила, защото досега още не е отменяно съвместното решение на Православните Автокефални Църкви за реда на предоставяне автокефалия и автономия, който се обсъжда в продължение на петдесет години и предполага наличие на прошение от Тялото на Църквата, съгласие на Майката Църква и одобрение от страна на останалите Поместни Православни Църкви.

Тази година, в навечерието на 19 октомври – денят, когато Православната ни Църква почита паметта на всебългарския небесен покровител - преподобни Йоан Рилски Чудотворец, Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил посети Рилската света обител. Празникът съвпадна с юбилейната двадесетгодишнина от епископската хиротония /ръкоположение/ на Ловчанския архиерей, извършена в Рилския манастир. По негова покана гост на празника бе Негово Високопреосвещенство Полтавския и Миргородски митрополит Филип (Украинска Православна Църква - Московска Патриаршия).

В статия с днешна дата редакторите на faktor.bg публикуват видео интервю на Ловчанския митрополит Гавриил по украинския въпрос, за което твърдят, че вчера е било качено на официалния сайт на Украинската Православна Църква. Справка в официалния сайт на УПЦ показва, че такова интервю там не присъства. То е публикувано в youtube канала на информационния отдел на УПЦ, но преди повече от година и половина, защото е дадено на представители на Украинската Православна Църква на 11 февруари 2017 г. в гр. Пловдив. Представителите на УПЦ бяха в България за конференцията, посветена на св. Лука Войно-Ясенецки, организирана от Пловдивска Света Митрополия. Редакцията на горепосочения сайт манипулативно представя интервюто като ново изявление на Ловчанския митрополит, в което последният едва ли не изразявал и позицията на целия Св. Синод на БПЦ по украинския въпрос. Във всеки случай, и тук се оправдаха думите на псалмопевеца "падут во мрежу свою грешници", защото страдащият от маниакална русофобия сайт неволно е дал гласност на един принципен, каноничен и точен коментар на Ловачнския митрополит по украинския въпрос, който публикуваме по-долу:

Митрополит на Калаврита и Егиалия

Амвросий (Ленис)

Отворено писмо 

до всесветейшия архиепископ на Константинопол и Вселенски Патриарх

Господин Вартоломей

Във Фенер

Егион, 25 април 2017

Тема:

Благодатният Огън и „църквите“

Всесветейши,           

Долуподписаният, един всеокаян епископ на православната Църква и същевременно недостоен и трижди окаян Ваш брат в Христа, се осмелява да издигне гласа си и да се обърне към Ваше Всесветейшество, за да предложи на вниманието Му доказателствени елементи, според които решението за „църквите“ напроведения в Крит Велик (?) Събор вече беше тържествено отхвърлено от Основателя  на нашата Църква, възкръсналия ни Спасител – Иисус Христос!

Откъде черпя смелост? „Защо толкова дързост?“ - може би ще се запитате. И тъй, с дълбоко уважение, но и с дръзновение Ви отговарям. Моята смелост аз черпя:

На 26-ти ноември м.г. комисия от представители на пет светогорски манастира (Кутлумуш, Ксиропотам, Симонопетра, Ставроникита, Григориу) са представили на Свещения Кинотис (ръководния орган на монашеската република) позиция относно окончателните документи на Критския събор, както им е било възложено от Кинотиса през май 2016-та. Това становище е станало и официалната позиция на Света Гора относно резултатите на събора.

Като чувстваме нашата слабост и трудността на възложеното ни дело, но и тежестта на отговорността ни пред повече от хилядогодишната, но и скорошна светогорска изповедническа традиция, усилно призоваваме закрилата на Покровителката на нашето Свято Място Света Богородица и на Светите Светогорски Отци, като знаем, че обосновката на каквато и да било богословска позиция трябва да произтича от преживяването в Светия Дух на апостолската Традиция на Църквата, което имаха светите и богоносни Отци, и в което и ние с Божията благодат се стремим да участваме.

В будизма средства и път към спасението ("марга") по описанието на С. Чатерджи и Д. Дата са:

1. Правилните възгледи. Незнанието се смята за главна причина на нашите страдания. Ако се отстранят условията, пораждащи нещастията, ще се прекратят и страданията. Правилните възгледи представляват приемане и правилно разбиране на "четирите благородни истини", формулирани от Буда:

1) Животът в света е изпълнен със страдания;
2) Има причина за тези страдания;
3) Страданията могат да бъдат прекратени;
4). Съществува път, водещ към прекратяването на страданията.

Св. Синод в заседанието си на 15. 11. 2016 г., прот. № 22 – пълен състав, разгледа текста „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”, приет на състоялия се през м. юни т.г. събор на о. Крит, Гърция, и прие следното СТАНОВИЩЕ:

На заседанието си от 01.06.2016 г., прот. № 12, Св. Синод в пълен състав реши да предложи отлагането на Великия и Свят събор на Православната Църква като подготовката за неговото провеждане да продължи. В противен случай, Св. Синод заяви, че БПЦ-БП няма да участва в него.

В началото на септември тази година се състоя среща между Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил и Пирейския митрополит Серафим, която се проведе в Пирейската митрополия в Атина. Поканата беше отправена по време на посещение в Гърция на група миряни и духовници начело с митрополит Гавриил. Веднага направи впечатление изключителната сърдечност и радост, с която Пирейският митрополит посрещна своя гост и уважението, което му оказваше през цялото време на гостуването. В хода на срещата двамата йерарси споделиха своя опит в различни сфери от епархийската си дейност. Именно това беше вторият момент, който остави силно впечатление у присъстващите: броят и широките мащаби на образователната и социална дейност на Пирейската митрополия. На първо място митрополит Серафим сподели подробности около организирането и дейността на радио Πειραϊκή Εκκλησία, най-обичаното и слушано църковно радио в цяла Гърция и диаспората, за което с голяма топлота са се изказвали и съвременните гръцки старци, като например, св. Порфирий Кавсокаливит. Владика Серафим очерта и някои други дейности на неговата епархия, сред които:

През юни т.г. на остров Крит се проведе среща на предстоятелите на десет автокефални православни църкви, придружавани от някои епископи. Срещата беше замислена като събор на цялата Православна църква и затова беше наречена от организаторите й „Свят и Велик Събор“.

Светият Синод на Българската църква взе решение (на 1-ви юни т.г.) да не участва в срещата. Това решение беше последвано от Синодите на Антиохийската, Грузинската и Руската църкви. Така че съборът не успя да стане всеправославен, а остана съвещание на част от предстоятелите и част от епископите. Причина за това е несъгласието на Синодите на четирите Църкви с документите, предложени за подписване на срещата. И това несъгласие е основателно. Ето защо. 

Няколко години преди да почине о. Серафим получил писмо от една афро-американка, която, като новопокръстена, изучавала Православието и се опитва­ла да разбере немилостивото отношение на някои православни християни към хората извън Църквата – отношение, което й напомняло за преживяното от собствения й народ. „Дълбоко се вълнувам – пише тя – от това как Правосла­вието гледа на хората, които светът нарича западни християни, т.е. протестанти, римокатолици. Чела съм много статии от много православни писатели и някои използват думи като „паписти“ и пр., които силно ме смущават и които намирам за доста обидни. Смятам ги за такива, защото принадлежа към раса, която е била подложена на твърде много обиди, и не бих искала аз да възприема този навик. Дори „еретик“ ме притеснява. (…)

Къде е моето място и това на приятелите и роднините ми? Те или не знаят за Православието, или не го разбират. Но те все пак вярват и почитат Иисус Хрис­тос (…) Трябва ли да се отнасям с приятелите и роднините си, сякаш те нямат Бога, нямат Христа? (…) Или пък бих могла да ги наричам християни, само че такива, които не са намерили истинската Църква?

Когато задавам този въпрос, не мога да не си помисля за св. Инокентий Аляски, който посетил францисканските манастири в Калифорния. Той си останал съвсем православен, но се отнасял със свещениците, които срещнал там, с ува­жение и благост, а не ги е обиждал. Това, надявам се, казва и Православието за това как да се отнасяме с другите християни.“

Смущението на тази жена било, всъщност, доста разпространено сред хората, които се присъединявали към православната вяра. Сега, когато се приближавал към края на краткия си живот и отхвърлил младежката си горчивина, о. Серафим отговорил така:

Не подобава  мирянин да учи всенародно, а трябва да слуша ония,

които са получили благодат да учат.

(64 правило, VI Вселенски Събор)

„Еретик или мъченик е убитият във Франция римокатолически свещеник Жак Амел?“ Питат и отговор не искат.

Използваха една реална човешка трагедия, за да рекламират своето фалшиво християнство. Големи думи за състрадание и любов, а на дело - така възлюбиха чуждите, че открито намразиха своите.

Това са те, няколко български писатели и философи - Деян Енев, Теодора Димова и Тони Николов, които още преди Римския папа вече канонизираха убития Жак Амел и никак не се нуждаят от Божия Съд, защото очевидно си имат свой, по-добър.

Наистина ли трябва да им напомняме, че само Бог е крайният Съдия на всички хора?

Точно поради тази причина и аз не желая да говоря конкретно за Жак Амел. Защото никой земен човек няма право да осъжда конкретни хора и вечни съдби.

Но въпреки това мога да поставя нещата на принципна основа. Защото Бог ни е дал достатъчно критерии за това. 

И така, обръщам се към вас, гореизброени деятели на портал „Култура“.