И тази година продължава зографисването на новия катедрален храм в град Ловеч, посветен на светите братя Кирил и Методий. Припомняме, че храмът бе осветен през 2017 г. Всяка година проф. Владимир Аврамов и неговият екип зографисват части от него, като до този момент са изографисани близо 7000 обeкта, превръщайки катедралата в един от шедьоврите и образците на зографското изкуство в България. По време на работата си Владимир Амврамов защити своята професура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ именно с работата си в катедралния храм в Ловеч. Витражите в храма са дело на Пламен Кондов, който защити докторската си степен с тях.

Кондак 1.

Избрана Воевода и усърдна Застъпнице на християнския род, похвални песни ти принасяме за явяването на Твоята икона. Изливаш сълзи и всяка сълза от очите на идващите с плач изтриваш, та в умиление винаги да ти зовем:

Радвай се, Богородице Дево, плачеща за нашите грехове!

Слава на Бога за всичките му благодеяние към българския народ!

Благодарение на великия Божи промисъл чрез мъдростта и съвестта на мнозинството конституционни съдии, беше взето справедливо и конституционносъобразно решение за отхвърляне на добилата популярност т.нар. Истанбулска конвенция. Светият Синод на БПЦ-БП изрази своята категорична позиция против нейното приемане като противоречаща на православното учение за сътворението на мъжа и жената като Божий образ и подобие и като биологични същества, както и срещу въвеждането на понятия, несъвместими с българския обществен и правен ред.

Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за ващите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.

Какви са каноничноправните и исторически основания за мъдрите решения на Светия синод

Усилията на властите в БЮРМ са насочени към преодоляване на извращенията на македонизма и изваждане на страната от изолация. България трябва да подкрепя и насърчава този процес. Без обаче да предава българската история и светини, за които все още претендират, макар и не толкова агресивно, голяма част от политическите и църковни кръгове в Скопие. През последната година се правят стъпки за изваждане на Македонската православна църква от схизмата, в която целият православен свят я е поставил. Тази македонска политика има група лобисти у нас, които се опитват да внушават, че БПЦ трябвало едностранно да се обяви за „църква-майка“, да влезе в съслужение с нейни клирици и фактически да признае претенциите на синода в Скопие към българската Охридска архиепископия, като се отзове на македонската покана за отбелязване на 1000-та нейна годишнина. Противно на откровените лъжи и манипулации, които проводниците на интересите на Скопие у нас тиражират, Светият Синод на БПЦ, при стриктно спазване на православното канонично право, отхвърли ултимативното искане на скопския синод за „църква-майка“ и отказа да „чества“ годишнината от Охридската архиепископия край Вардара. В знак на братолюбие Синодът реши единствено възможното – да се застъпи по пътя на църковната дипломация за изясняване на каноничния статут на МПЦ. А миналата седмица архиереите постановиха, че бележитната годишнина ще се отбележи там, където единствено и е мястото – в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София. С това беше защитен не само църковния, а и българския национален интерес. Защото предадем ли вяра и църква, предаваме и България!

Което са пророците някога предрекли:

Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18),

защото светлина е Той за целия свят (по Йоан. 8:12).

Патриаршеско и синодално послание

по случай 140-годишнината

от Освобождението на България

3 март 2018 г.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

ОБРЪЩЕНИЕ

на

СВ. СИНОД НА БПЦ-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

към

българското общество и държавни институции

относно

процедурата по приемане и ратифициране в

България

                                                                                                                              на Истанбулската конвенция

Становище

на Светия Синод на Българската Православна църква –

Българска Патриаршия

по повод Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие, придобила обществена употреба като Истанбулска конвенция

Почитаеми архиереи, уважаеми свещенослужители и събратя - монаси, скъпи братя в Христа,

През последните месеци братството на Зографската св. Обител е свидетел на явна клеветническа кампания срещу него, която по различни канали и в различни форми се излива върху църковното и гражданското общество в Родината ни и се старае да руши доброто име на манастира. Донякъде и ние с нашите човешки слабости сме виновни за това, което се постарахме да изясним в кореспонденция със Софийската св. митрополия. Бихме искали да уверим вярващите, че манастирското ръководство взе необходимите мерки за преодоляване на смущенията.

От друга страна тези прояви на човешки слабости и грешки се използваха извънредно активно от определени среди и станаха повод за обвинения срещу манастира, които са изцяло клеветнически. Такива са, например, публикацията на архим. Никанор "Право на отговор: Старият стил и старостилието" от 26.11.2017 г. в портала "Двери на православието", както и анонимната статия в същия портал "Софийска епархия излезе с увещателно послание до отклоняващите се по пътя на псевдомонашеството" от 20.07.2017 г. Германският манастир също стана обект на нападки и злостни клевети (вж. напр. статията "За историята около Германския манастир" от 23.12.2017 г., също в "Двери"). В тези и редица други материали по некоректен начин се смесват действителни събития с предположения и фантазии, за да се създаде образ на зографските монаси като ръководители към разкол и нездрави разбирания. Паралелно с това е налице създаване на постоянна дезинформация в управленските учреждения на българската държава, както и сред църковната йерархия. Разпространява се слухът, че Зографският манастир е пълен с руски монаси и българският му характер е сериозно застрашен. Подобни слухове се използват включително с цел да се внушава, че манастирът не е в състояние добре да управлява имотите си в България, което създаде сериозни проблеми пред манастирското ръководство съвсем неотдавна.

Чрез настоящото кратко обръщение бихме искали да заявим следното.

Български всеучилищен химн

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Христовата църква има божествен произход и предвечно е предвидена в Божието домостроителство. Неин основоположник е Господ Иисус Христос - живия драгоценен камък (1 Петр. 2:4). Спасителят основа една и единствена Църква и Той е неин единствен глава (Еф.1:22). Под водителството на Св. Дух (Йоан 16:13), Който обитава в нея (Еф.2:22) и я ожитотворява, тя расте за да бъде "стълб и крепило на истината" (1. Тим.3:15).

Христолюбци,

Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като върху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: „На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: „Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща“ (по Йоан. 14:23).

Българският народ преживя доста трагедии през последните тридесетина години. Една от най-големите от тях е срещата му с „праведниците“… Разбира се, не става дума за истински праведници. И децата лесно ще забележат, че такива се срещат рядко. Говоря за хора, които възприемат себе си за гениални, надарени, осветени, богоизбрани. Някои дори не вярваха в Бога, но усещането за особено избраничество беше все така натрапващо се. Те идваха и си отиваха. Заемаха важни постове. Създаваха кризи и катастрофи. А после до един се разсърдваха на „простия народ“, който не е оценил изключителните им заслуги. Един след друг, „месия“ след „месия“, уморяваха и обезсърчаваха народа, на когото е забранено да е уморен и обезсърчен, защото на опашката чакат нови герои.

- Ваше Високопреосвещенство, читателите ни помнят от предишни Коледи вашите интервюта - човешки достъпни слова, които споделяхте с тях пред нашия колега Николай Москов.

- В интервютата с покойния Николай Москов словата бяха топли, искрени и по човешки достъпни най-вече благодарение на него. Той беше един много талантлив, прекрасен, честен журналист, достоен християнин.

Преп. Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий, в гр. Девол, Македония, наставлявал в Христовата вяра, там се подвизавал и починал в 910 година. Мощите му са източник на изцерения.

Преп. Наум Охридски умрял на 23 декември 910 година, когато се и празнува неговата памет. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Рождественски пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване на неговата памет.

 Има моменти, в които небето се продънва. Светът спира да съществува. Оставаш ти и никой друг човек освен теб. А насреща ти Той. Само двамата сте. Творецът на всичко видимо и невидимо е пред теб. Апокалипсисът е откровение и откровението е апокалипсис – колко хубаво се е получило с новия нюанс на смисъла в нашия език. Можеш да Му задаваш въпроси. Можеш да Го обвиняваш. Можеш да склониш глава пред Него, за да получиш благословията Му и утехата Му. И двете наведнъж са възможни – и обвинението ти, и неразбирането ти, и утехата Му. В този момент можеш всичко, защото небето се е продънило заради теб. Твоят миг си е твой и никой от останалия околен свят не съществува за теб в този миг. Ако си известен, богат, важен – нищо от това не остава. Ти си съвсем разголен, съвсем сам, съвсем безпомощен. Тук е единствено волята ти, силата ти, тук си само ти, без нито едно земно украшение.

Един от най-несправедливите ропоти на съвременните българи е за това, че сме се родили точно на Балканския полуостров и точно в тази държава. „Какви заплати вземат в Западна Европа, каква мъдрост има на Изток… Пък ние сме захвърлени на кръстопътя на цивилизациите, сякаш осъдени да водим едно мизерно съществуване…” – ето така говорят. Тази логика стига до абсурдни крайности. Някой си дори „откри” причината за лошия ни живот в Православието. Всички страни от католико-протестантския свят имали висок стандарт на живот… Но не и православните. Ето какви сме… Дори критерият ни за духовен живот се измерва в пари и материални придобивки. А на Балканите пари няма…

Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъд отрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върху една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.

Разказът за това чудо е достигнал до нас благодарение на иеромонах Онуфрий, комуто пък бил разказан от офицери-очевидци на самото събитие.

Било времето на Балканската война (1912-1913). Българската армия победоносно настъпвала срещу турците и Одрин вече бил превзет. По пътя към Константинопол се намирал важният стратегически пункт Чаталджа. Българските воини напредвали устремно нататък.