Спомен за свещеноиконом Иван Гайдаров от гр. Пирдоп по повод 145-ата годишнина от рождението му
В старите гробища на подбалканското градче Пирдоп, близо до един от входовете, се издига надгробен паметник, увенчан със стар каменен кръст. От поизбелялата с времето, но все още ясна снимка, ни гледа възрастен свещеник, с кръгли очила и формена свещеническа шапка. Погледът му е твърд и благ едновременно. Трудове и грижи са набраздили челото и прошарили брадата на достолепния мъж. Но лицето излъчва дълбоко спокойствие. Полуизтритият надпис край снимката гласи: "Свещеноиконом Иван Гайдаров, архиерейски наместник, 30. IX. 1879 - 4. V. 1950 г."
Малцина днес знаят кой е този човек. Многоплодният му живот, посветен на неуморно и жертвено служение, все още тъне в незаслужена забрава.
Отец Иван Николов Гайдаров е роден в гр. Пирдоп в първата година след освобождението на България от турско робство. Бил първороден син в семейството на Никола Лачев Гайдаров. Кръстен е на своя чичо Йоан, който бил йеромонах в Зографския манастир. Многочленното семейство – той имал трима братя и четири сестри – било бедно, но затова пък богатеело с благочестие, добродетелност и трудолюбие.
Пирдопчани били будни хора. Грижели се за своето училище, за църквата, още през 1871 година създали читалище. През 1883 г. Пирдоп бил втори в страната, след Котел, по процент на образованото си население. Пет години по-късно - първи. Изпреварвала го само София. Любовта към просвещението процъфтяла още по-силно в изпълнените с ентусиазъм години след Освобождението. Образованието високо се ценяло и в семейството на бъдещия свещеник. Първоначално Иван учил в пирдопското училище, в което главен учител по това време бил бъдещият писател, общественик и политик Тодор Влайков, завърнал се току-що в родния си град след следване в Историко-философския факултет на Московския университет. (Впоследствие двамата ще бъдат свързани от дългогодишно крепко приятелство.) След това баща му го изпратил да продължи образованието си в Богословското училище в Самоков, което завършил през 1899 г. Освен богословското образование той придобил и правоспособност за учител, като за целта се явил на допълнителни изпити. В продължение на пет години учителствал първо в село Драгоман, а после в село Лъджене (днес Антон), Пирдопско.
След като се венчал за Гена Койчева Иванова, която му станала вярна спътница и сподвижница през нелекия му живот, по вътрешно призвание се насочил към свещеническо служение. Ръкоположен бил на 10. Х. 1905 г. и бил въдворен за служение в храм "Свето Успение Богородично", Пирдоп.
За кратко време той спечелил обичта на пирдопчани. Служел благоговейно и молитвено, изпълвал храма със звучния си глас и със съдържателните си проповеди. Бил образец за вяра, разсъдителност, родолюбие и неуморен труд. Под негово ръководство действало църковно-християнско братство, развиващо активна просветна и милосърдна дейност. Бил председател и на дружество "Милосърдие", на дружеството на Червения кръст в града, както и на пирдопското читалище. Както се вижда от тези факти и от свидетелствата на съвременници, той имал изключителен авторитет и се радвал на доверието и почитта на своите съграждани. Неговите ежедневни дългогодишни трудове не останали незабелязани от църковното и държавното ръководство. След двадесет годишно свещеническо служение, натрупал духовен и административен опит, отец Иван Гайдаров бил назначен за архиерейски наместник на Пирдопска духовна околия. За неговата милосърдна и просветна дейност пък през 1937 г. бил удостоен с почетния знак "За насърченост към човеколюбие" – трета степен, връчен му от цар Борис III. А през следващата 1938 г. – с орден "Свети Александър".
След като през пролетта на 1941 г. Българската екзархия възстановила своя диоцез във Вардарска и Егейска Македония, Ловчанският митрополит Филарет, в чиято епархия влиза пирдопска духовна околия, бил определен за временно управляващ Охридско-Битолската епархия. В изпълнение на тази високоотговорна мисия митрополит Филарет тръгнал, придружаван от подбрани от него сътрудници. Сред тях имало трима свещеници, един от които е отец Иван Гайдаров. Факт, който сам по себе си говори за качествата на този изряден свещенослужител и за високата оценка на неговата личност от страна на митрополита.
Девети септември 1944 г. заварва свещеноиконом Иван с четиридесетгодишно служение зад гърба си. Новата атеистична власт подема гонения срещу Църквата – както явни, така и скрити. Пирдопският свещеник продължава да служи с неотслабваща ревност, макар че си дава сметка за бедите, които могат да го сполетят. Местните партийни функционери не гледат с добро око на авторитета и влиянието, които той има в града. Но поради милосърдната му и общественополезна дейност и стриктното му придържане към пастирското служение, без вмешателство в каквито и да било партийни борби и пристрастия, той трудно може да бъде упрекнат в противонародна дейност, каквато е била широко разпространената практика тогава. Първата вълна от репресии го подминава. Но не го подминават интригите и анонимните доноси, един от които е изпратен до министъра на външните работи и вероизповеданията Кимон Георгиев. По повод доноса министърът изпраща запитване до митрополит Филарет, в което иска сведения за свещеноиконом Иван Гайдаров. В своя отговор митрополитът горещо се застъпва за пирдопския свещенослужител. Той изтъква безупречното му четиридесетгодишно служение, набляга върху народополезната и милосърдната му дейност, която подробно обрисува с факти. Не пропуска да спомене и за пирдопското старопиталище, чийто ръководител е свещеникът, създадено по негов почин и с материалното спомоществувателство на Алипия Влайков, по голям брат на Тодор Влайков. Митрополитът подчертава, че свещеноиконом Гайдаров е известен като безукорно честен и добросъвестен човек, поради което е председател на контролната комисия на Свещеническия съюз. В края на писмото си Митрополит Филарет припомня, че след 9 септември отец Гайдаров не е бил уличен в нищо и не му е било повдигнато никакво обвинение от Народния съд. Той благодари на министъра, че го е известил за анонимния донос, който окачествява като плод на лични сметки, и изразява надеждата си, че доносът ще бъде оставен без последствия.
Наистина отец Иван продължава да служи както преди, но не за дълго. Взето е решение той да бъде убит. Дали това става по инициатива на местните партийни функционери или има "благословия" от по-висшите партийни етажи, едва ли може да се установи, но е несъмнено, че подобни дела са били не само безнаказани, но и поощрявани.
Синът на о. Иван, Никола, (цитиран от игумения Валентина Друмева), описва случилото се по следния начин: "На 4 май свещеноиконом Иван Гайдаров заминава сутринта със собствената си двуколка за село Мирково, за да се срещне с тамошния свещеник отец Трифон по черковни работи. Следобед към 4 часа, тръгва обратно за Пирдоп. На около два километра от село Челопеч, убийците, двама от които са от с. Мирково, го причакват в един обрасъл с храсти завой на пътя. Както си седял в двуколката, убиват го със силни удари по задната част на главата. Вероятно са го удряли и със собствения му бастун, който окървавен, счупен на две, оставят в двуколката... Убийците хвърлят тялото в дерето (...) и си заминават с триместния мотор с кош на милицията.
Тримата убийци са били сигурни, че никой няма да им потърси отговорност и не са се постарали да изтрият кръвта от двуколката и да скрият окървавения бастун.
На другия ден един човек докарва двуколката у нас. От милицията казаха, че било злополука и не направиха никакви разследвания. Ние разбрахме, че баща ни е убит, а и много хора от Пирдоп и Челопеч узнаха, че убийството е извършено от хора на пирдопската полиция, дори ни казаха кои са. В пирдопската болница са започнали да правят аутопсия на трупа, но от милицията дошли и наредили да се спре. Д-р Христо Иванов, който е участвал в аутопсията ни каза, но след 1990 г., че баща ни е бил убит със силни удари по задната част на главата..."
По нататък Никола Гайдаров разказва, че синовете на отеца измили окървавената двуколка и не посмели да се обърнат към прокуратурата, тъй като се страхували от последиците, които това би могло да има върху семейството им. Още повече че в града се появили ръкописни позиви, обвиняващи комунистите за убийството. Членовете на цялото семейство мълчали и дори унищожавали позивите, за да не обвинят за тях синовете - Никола, Костадин, Иван и Стефан, и те да последват участта на баща си.
Въпреки създалата се в града напрегната обстановка отец Иван бил погребан тържествено. На погребението се стекъл почти целият град. За опелото пристигнал Ловчанският митрополит. Свещеник Тома Белчев от съседния град Златица, чийто брат бил партизанин, произнесъл прочувствено слово.
Смъртният акт семейството получило едва на 15 май. Издаден бил от селския съвет на село Челопеч цели пет дни след смъртта на отец Иван. В него пишело: "паднал от височина 3 метра и се убил". Липсвал подпис от лекар.
Така мъченически завършил живота си усърдният и верен Божи служител свещеноиконом Иван Гайдаров. Над него се изпълнили Христовите думи: "... но всичко това ще ви сторят заради Моето име" (Иоан 15:21). Единствената му вина била, че е свещеник.
След смъртта на отец Иван съпругата и децата му много страдали. Преживявали с големи трудности, но ги понасяли с търпение, упование в Бога и достойнство. За случилото се никой не смеел да говори. А и местните власти целенасочено се стремели да заличат спомените за свещеника. На снимки и документи в градския музей, лицето и името му били заличени с туш. Така с течение на годините името и делото му сякаш потънали в забрава. Едва през 1990 година се появява публикация в местния вестник. Малко по-късно игуменката на Калоферския манастир Валентина (Друмева), се заема с не лекия труд да запази за историята тихия подвиг на стотиците архиереи, свещеници, монаси и монахини, пострадали за вярата по време на атеистичния режим. Безпристрастно, без всякакъв политически елемент, тя описва живота, страданията, мъченичеството и изповедничеството им. Историята на отец Иван е поместена в третия том на 15-томния ѝ труд. Въз основа на събраните от нея сведения е изготвена и настоящата публикация.
Молим, ако някой от читателите има допълнителна информация за живота и делото на свещеноиконом Иван Гайдаров или може да насочи към връзка с неговите наследници, да пише на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
