Матушка схиигумения Мария, след като с благословението на нейния духовник, приснопаметният Левкийски епископ Партений написа „Години на странничество“, отново с благословението на епископ Партений написа няколко много дълбоки и съдържателни реда за нейния духовен старец, приснопаметният архиепископ Теофан Полтавски.
✝ Ловчански митрополит Гавриил
Няколко думи за красотата на неговата душа.
Смирение, хармония на кротостта и благоговението. Съчетание на разсъдителност и самоотвержена ревност. Пламенна любов към Господ, високо и благоговейно почитание на св. Пречиста Дева и целование следите на светоотеческия път. Ерудицията дълбока и обширна, умственият кръгозор ясен и широк. Умът тънък и изящен (в славянския смисъл на думата), станал характерна черта на неговата душа. При строгостта на аскетизма - свобода в Христа. Православие - най-чисто.
Уважаваше човека и се отнасяше с почит към всеки човек. Поради незлобието на душата си бе доверчив, а поради духовната мъдрост разбираше и знаеше всичко, поради чистотата си виждайки невиждаше.
Горещата ревност на неговия подвиг и смирението му раздразнили вражеските сили и той претърпял огнена бран. Вярата му, преминала изпитанието - и това му дарувало сила. Скръб на ума за небесното, откъснатост от земното, молитвата действена, висока, чиста, с умиление, покаяние, сълзи. Радост и светла надежда.
Да му въздаде Господ за неизказано утешение, което аз имах от общуването си с него в Христа.
Той взаимно ми даруваше любов и внимание, искрено се радваше, когато отивах при него и той ми обеща винаги да се моли за мен.
По неговите свети молитви Господ да ме помилва.
